Стоицизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→История и предтавители: графично (или не?) |
more history, shuffle, corrections |
||
Ред 7:
Наред с [[платонизъм|платонизма]] и [[перипатетизъм|перипатетизма]], стоицизмът е една от най-значимите и важни философски школи в античността. Поради исторически обстоятелства свидетелствата за нея са ограничени и дават твърде изкривена представа. Запазените текстове на късни римски автори наблягат на етическата страна, пренебрегвайки логиката и физиката, и така след античността под 'стоицизъм' най-често се разбира определение за нравствени качества.
==История и
Основател на стоическата школа е Зенон от Китион (335-263 г. пр. н.е.), финикиец, който пристига от Кипър в Атина, където започва да излага своите възгледи около 300 г. пр. н.е. Зенон от Китион започва да преподава тази доктрина в портиката (обществената галерия) на Атина, наречена Стоя. Философската школа, която той основава там, взема названието си от името на сградата.
Ред 24:
**[[Посидоний]] (около 135 – 51 пр.н.е.)
*късен (римски) стоицизъм
** [[
** [[Сенека]] (4 пр.н.е.–65 сл.н.е.)
** [[Гай Музоний Руф]] (20–101 сл.н.е.)
Ред 30:
** [[Марк Аврелий]] (121-180 сл.н.е.)
Неодобрението на стоическата философия от страна на по-късните християнски автори и предпочитанието към Платон и Аристотел води до изличаването на нейните оригинални идеи. Фрагменти от ранните стоици са компилирани и издадени от Арним<ref>''Stoicorum veterum fragmenta'', vol. I-III, col. Arnim
==Възгледи на стоическите философи==▼
Стоическата философия се поделя отчетливо на три части: логика, физика и етика. Диоген Лаерции привежда няколко популярни сравнения за това разчленяване<ref>Диоген Лаерций, ''op. cit.'', c.187</ref>:▼
{{quote|Те уподобяват философията на живо същество и сравняват логиката с костите, етиката с мускулите и физиката с душата}}▼
* ''Физика''. Стоическата философия е строго монистка: тя приема, че съществуващото е производно от една единствена субстанция, която във всяка своя част, колкото и малка да е тя, е едновременно активна и пасивна<ref>вж. за подробности Hahm. D., ''The origins of stoic cosmology'', Ohio State University Press, 1977. </ref>. Този централен възглед, опонентите й са окарикатурявали по различни начини, определяйки го като [[хилозоизъм]] или като [[пантеизъм]]. По-близко е съвременното физическо разбиране за взаимообратимост на материя и енергия. За форми на тази активна субстанция се сочат четирите стихии, чиито превръшания не са безразборни, а подлежат на законосъобразност, т.е. самата активност е и 'Логос'. "Него Зенон определя като създател, който е оформил всичко в правилен порядък и го назовава и съдба и бог и зевсов дух и необходимост" <ref>Lactancius, ''Divinarum Institutionum'', lib.IV.9; ''Фрагменти'', с.71</ref>. Стоиците смятат, че съществува и едно глобално превръщане, като с течение на времето влагата се изпарява все повече, докато цялата Земя изсъхва и се възпламенява - възниква всемирен пожар (т.н. 'екпирозис'), следва потоп и всичко започва наново (палингенезис и апокатастазис). Те считат, че и цялата събитийна история в от един такъв цикъл се повтаря "и отново ще има Сократ, Платон и всички техни привърженици и приятели и съграждани. И отново те ще говорят същите неща и ще се залават за следващите ги дела. И отново всичко ще се възстанови по същия начин..." <ref> Nemesius, ''De Natura Hominem'', 38; ''Фрагменти'', c.60) </ref>▼
Монистичният възглед на стоиците изключва транцендентност, която ▼
да направлява действителността като външен от нея агент: субстанцията не се нуждае нито от творец, нито от демиург или първодвигател; казано в съвременни термини "тя се самоорганизира". Макар съществуващото да е изцяло телесно, в отнасянето му към самото себе си стоиците признават ▼
наличието на т.н. нетелесности: време, място, изказуемост и празнота <ref> Секст Емпирук (Sextus Empiricus), ''Adversus Mathematicos'', 10.218 (= SVF 2:31: 117) "lekton kai kenon kai topon kai chronon"</ref>▼
*''Стоическата [[логика]]'' предполага най-общото деление на нищо или нещо (outina/tina), а именно нещата биват телесни и нетелесни. Като строг [[номинализъм]], стоицизмът отрича съществуването на общи видове. Така логическата проблематика е ориентирана към изказванията, а не към термините - разграничение, което в съвременнта логика се описва като отделянето на пропозиционалната логика от предикатната. Интерес за нея представляват модалностите на условност и възможност, т.е. анализ на изказвания от типа "ако утре вали, то..." и "утре може да вали, но може и да не вали". Подобни разглеждания са отчетливо различни от аристотеловата силогистика,
*''Стоическата етика'' също контастира с множество възприети от античността идеи. Приемайки принципното еднообразие на света, тя счита всики хора за принципно равноправни и не приписва собствена реалност на социалните йерархии. Съответно, добродетелта не е нещо което да бъде 'възнаграждавано', а адекватно на съшествуващите неща поведение. Както Диоген Лаерций предава▼
{{quote|"едно и също е да се живее според добродетелта и да се живее според опита на съответните на природата неща, както казва Хризип в първата книга за целите. Понеже нашите вродени качества са част от цялото, за това цел е животът в съответствие с природата, което означава живеене според собствената природа и според природата като цяло т.е. на същностите, действията на всяка от които са зависими от общия закон - правилния логос, преминаващ през всичко"<ref> Диоген Лаерции, op. cit. 7.87.</ref>.}}▼
== Сравнение ==▼
Обаче по удивително съвпадение всички идеи, изброени в предишния параграф, за пръв път са публикувани в Китай през V в. пр. Хр. Те се съдържат в „Доктрината на скромността", написана от внука на Конфуций Дзу Жу (483 - 402 г. пр. Хр.). Дзу Жу не основава школа с тази доктрина и не е реалистично да се предполага, че неговите идеи са пренесени в Атина и са оказали влияние върху Зенон.▼
== Исторически продължения==
В Рим стоицизмът бива сведен до етическа доктрина при минимум интерес към собствено метафическите й основания. С установяването на християнството дори от това стеснено разбиране остава съвсем малко. Едва с разитието на [[схоластика]]та и преоткриването на Аристотел биват възродени някои от логическите идеи на стоиците, доколкото те често са били имено алтернатива на аристотелианското трактоване на логическата проблематика<ref>Ebesen S., ''Where were the Stoics in the Late Middle Age?'', in ''Stoicism: transitions and transformations'', ed. Steven Strange, Cambridge: Cambridge Univ. Press, 2004, p108-130</ref>. Към края на [[Ренесанс]]а, в 16в., се появява първото по-oбстойно представяне на стоицизма, дело на [[Юстус Липсиус]]<ref> Justus Lipsius, ''De Constantia'' (libri duo),1584; ''Manuductionis ad Stoicam Philosophiam'' (libri tres), 1694 </ref>. В следващия век философията на [[Спиноза]] обаче предлага едно впечатляващо превъплъщение на принципно стоическата мисъл. Малко по-късно с oсъдителен тон [[Лайбниц]] пише за "новите стоици"<ref>Leibniz G., ''Sentiments de Socrate opposes aux nouveaux stoiciens et epicureens'', Philos. Schr. / Gerhardt 7:333–6.(=Ak VI.4:1384-8)
</ref>, визирайки [[Декарт]] и Cпиноза, ала самият той несъмнено
се е запознал внимателно с идеите на античната школа. Във връзка с
развитието на математическата логика, към края на 19в. се появява
нов интерес към стоиците<ref>отбелязвано е известно сходство между идеите на [[Готлоб Фреге]] и стоицизма, като дори е предположена и по- пряка връзка, вж. Gabriel G., et al., ''Zur Miete bei Frege - Rudolf Hirzel und die Rezeption der stoischen Logik und Semantik in Jena'', J. for History and Philosophy of Logic, Vol.30, (Nov. 2009) , p 369-88</ref>. В 20в [[Жил Дельоз]] по забележителен начин се обръща към стоическото наследство за изграждане на своята къcно-модерна философия<ref>вж. най-вече Deleuze G., ''Logique du Sens'', Paris: Minuit, 1969</ref>.
<timeline>
Line 99 ⟶ 124:
</timeline>
▲==Възгледи на стоическите философи==
▲Стоическата философия се поделя отчетливо на три части: логика, физика и етика. Диоген Лаерции привежда няколко популярни сравнения за това разчленяване<ref>Диоген Лаерций, ''op. cit.'', c.187</ref>:
▲{{quote|Те уподобяват философията на живо същество и сравняват логиката с костите, етиката с мускулите и физиката с душата}}
▲* ''Физика''. Стоическата философия е строго монистка: тя приема, че съществуващото е производно от една единствена субстанция, която във всяка своя част, колкото и малка да е тя, е едновременно активна и пасивна<ref>вж. за подробности Hahm. D., ''The origins of stoic cosmology'', Ohio State University Press, 1977. </ref>. Този централен възглед, опонентите й са окарикатурявали по различни начини, определяйки го като [[хилозоизъм]] или като [[пантеизъм]]. По-близко е съвременното физическо разбиране за взаимообратимост на материя и енергия. За форми на тази активна субстанция се сочат четирите стихии, чиито превръшания не са безразборни, а подлежат на законосъобразност, т.е. самата активност е и 'Логос'. "Него Зенон определя като създател, който е оформил всичко в правилен порядък и го назовава и съдба и бог и зевсов дух и необходимост" <ref>Lactancius, ''Divinarum Institutionum'', lib.IV.9; ''Фрагменти'', с.71</ref>. Стоиците смятат, че съществува и едно глобално превръщане, като с течение на времето влагата се изпарява все повече, докато цялата Земя изсъхва и се възпламенява - възниква всемирен пожар (т.н. 'екпирозис'), следва потоп и всичко започва наново (палингенезис и апокатастазис). Те считат, че и цялата събитийна история в от един такъв цикъл се повтаря "и отново ще има Сократ, Платон и всички техни привърженици и приятели и съграждани. И отново те ще говорят същите неща и ще се залават за следващите ги дела. И отново всичко ще се възстанови по същия начин..." <ref> Nemesius, ''De Natura Hominem'', 38; ''Фрагменти'', c.60) </ref>
▲Монистичният възглед на стоиците изключва транцендентност, която
▲да направлява действителността като външен от нея агент: субстанцията не се нуждае нито от творец, нито от демиург или първодвигател; казано в съвременни термини "тя се самоорганизира". Макар съществуващото да е изцяло телесно, в отнасянето му към самото себе си стоиците признават
▲наличието на т.н. нетелесности: време, място, изказуемост и празнота <ref> Секст Емпирук (Sextus Empiricus), ''Adversus Mathematicos'', 10.218 (= SVF 2:31: 117) "lekton kai kenon kai topon kai chronon"</ref>
▲*''Стоическата [[логика]]'' предполага най-общото деление на нищо или нещо (outina/tina), а именно нещата биват телесни и нетелесни. Като строг [[номинализъм]], стоицизмът отрича съществуването на общи видове. Така логическата проблематика е ориентирана към изказванията, а не към термините - разграничение, което в съвременнта логика се описва като отделянето на пропозиционалната логика от предикатната. Интерес за нея представляват модалностите на условност и възможност, т.е. анализ на изказвания от типа "ако утре вали, то..." и "утре може да вали, но може и да не вали". Подобни разглеждания са отчетливо различни от аристотеловата силогистика, обесебила задълго европейските логици<ref>''Les Stoiciens et leur logique''. Ed. by Brunschwig J. Paris: Vrin, 2006.</ref>.
▲*''Стоическата етика'' също контастира с множество възприети от античността идеи. Приемайки принципното еднообразие на света, тя счита всики хора за принципно равноправни и не приписва собствена реалност на социалните йерархии. Съответно, добродетелта не е нещо което да бъде 'възнаграждавано', а адекватно на съшествуващите неща поведение. Както Диоген Лаерций предава
▲{{quote|"едно и също е да се живее според добродетелта и да се живее според опита на съответните на природата неща, както казва Хризип в първата книга за целите. Понеже нашите вродени качества са част от цялото, за това цел е животът в съответствие с природата, което означава живеене според собствената природа и според природата като цяло т.е. на същностите, действията на всяка от които са зависими от общия закон - правилния логос, преминаващ през всичко"<ref> Диоген Лаерции, op. cit. 7.87.</ref>.}}
▲== Сравнение ==
▲Обаче по удивително съвпадение всички идеи, изброени в предишния параграф, за пръв път са публикувани в Китай през V в. пр. Хр. Те се съдържат в „Доктрината на скромността", написана от внука на Конфуций Дзу Жу (483 - 402 г. пр. Хр.). Дзу Жу не основава школа с тази доктрина и не е реалистично да се предполага, че неговите идеи са пренесени в Атина и са оказали влияние върху Зенон.
== Литература ==
Line 126 ⟶ 137:
*{{fr икона}}{{en икона}} ''Les stoïciens et le monde'' брой на [http://www.cairn.info/revue-de-metaphysique-et-de-morale-2005-4.htm Revue de métaphysique et de morale] 2005/4 (n° 48)
*{{en икона}}Zeller E, and Reichel O., ''[http://archive.org/details/stoicsepicurean01reicgoog The Stoics, Epicureans and Sceptics] '',London: Longmans, Green, 1892
{{философия}}
| |||