Хорутани: Разлика между версии

[[Файл:Slav-7-8-obrez.png|thumb|Карта славяни и съседите им в края на VIII века.]]

[[File:Freising manuscript.jpg|thumb|right|225px|ръкописът [[Брижински паметници]]]]

 

Упоменати сa в [[Повесть временных лет]] заедно c белите хървати от областта на [[Пшемишъл]] и със [[сорби]]те. Отначало са подвластни на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]], в [[611]]г. нападат [[Бавария]], от 623-631г. са автономно княжество [[Карантания]]([[Каринтия]]) с княз Валук в славянската [[държава на Само]], след разпада й към [[660]]г. стават за кратко самостоятелни със столица Крънград (Karnburg) където е и каменния княжески трон (Knežji kamen), докато в [[745]] не попадат под владичеството на [[Бавария]] и стават част от [[Франкска империя|Франкската империя]]<ref>[http://ostu.ru/personal/nikolaev/franks.html Франкская империя (Каролинги)]</ref>). В [[796]] техния княз Войномир участва в похода на франките против аварите. След няколко антипокръстителни въстания при княз Хотимир най-сетне в 800 г. стават първите славяни приели христианство от западен образец, покръстени са от св. Модест и други ирландски мисионери от Залцбург подчинени на патриарха на [[Аквилея]]. Запазват своята автономия до потушеаването на антифранкската съпротива на Людевит Посавски вожд на славянското [[Панонско хърватско княжество]] в [[822]] г. когато заради подкрепата им от техните земи е образувано франкското херцогство Каринтия и от [[828]] феодалите са немци. В 9 век поселенията им са до езерото [[Балатон]] където от земите на Карантаните е образувано по-късното [[Блатненско княжество]]. През средновековието са именовани алпийски славяни, името Карантанци (Карантани, Хорутани) продължава да се среща до 13 век. За южнославянският им език свидетелстват съставените на хорутанско наречие (т.н. Алпийски славянски) [[Брижински паметници]] кото са най-стария славяноезичен текст писан на латиница (датиран е от периода между 972 и 1039 г.).