Хорутани: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Slav-7-8-obrez.png|thumb|Карта славяни и съседите им в VII-VIII век.]]
[[File:Freising manuscript.jpg|thumb|right|225px|ръкописът [[Брижински паметници]]]]
[[File:Vojvodski stol.jpg|thumb|right|225px|Тронът на Каратаните - Vojvodski stol/prestol ]]
 
'''Хорутани''' или '''Карантани''', '''Коротани''' ({{lang-la|Quarantani}}; {{lang-sl|Karantanci}}; [[Кирилица]]: ''Хорутані'') ранносредновековно старославянско племе, т.н. ''алпийски славяни'', предци на съвременните [[Словенци]] и на Каринтийските славяни в днешна [[Австрия]]. Те са преходното звено от праславянитезападните праславяни към южните и западните славяни. Населяват източните [[Алпи]], [[Каринтия]] и западното побережие на [[Дунав]] в западна [[Унгария]]. За южнославянският им език свидетелстват съставените на хорутанско наречие (т.н. ''Алпийски славянски'') [[Брижински паметници]] които са най-стария славяноезичен текст писан на латиница (датиран е от периода между 972 и 1039 г.).
 
Упоменати сa в [[Повесть временных лет]] заедно c белите хървати от областта на [[Пшемишъл]] и със [[сорби]]те. ОтначалоОт [[560]] г. са подвластни на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]], в [[611]] г. нападат [[Бавария]], от [[623]] -631г [[631]] г. са автономно княжество [[Карантания]]([[Каринтия]]) с княз Валук в славянската [[държава на Само]], след разпада й към [[660657]] - [[661]] г. стават за кратко самостоятелни със столица КрънградКрън-град (Karnburg) където е и каменния княжескикняжеския им каменен трон (KnežjiVojvodski kamenprestol), докато в [[745]] не попадат под владичеството на [[Бавария]] и стават част от [[Франкска империя|Франкската империя]]<ref>[http://ostu.ru/personal/nikolaev/franks.html Франкская империя (Каролинги)]</ref>). В [[796]] техния княз Войномир участва в похода на франките против аварите. След няколко антипокръстителни въстания при княз Хотимир най-сетне вкъм [[800]] г. стават първите славяни приели христианство от западен образец, покръстени са от св. Модест и други ирландски мисионери от Залцбург подчинени на патриарха на [[Аквилея]]. В началото на [[9]] век поселенията им се простират до езерото [[Балатон]] където от земите на Карантаните е образувано по-късното [[Блатненско княжество]]. Запазват своята автономия до потушеаването на антифранкската съпротива на Людевит Посавски вожд на славянското [[Панонско хърватско княжество]] в [[822]] г. когато заради подкрепата им от техните земи е образувано франкското херцогство Каринтия и от [[828Каринтия]] феодалите са немци(слов. ВKoroška) 9и век поселенията им са до езеротоот [[Балатон828]] къдетофеодалите оттам земитеса на Карантаните е образувано по-късното [[Блатненско княжество]]немци. През средновековието са именовани ''алпийски славяни'', името ''Карантанци (Карантани, Хорутани)'' продължава да се среща до 13 век. За южнославянският им език свидетелстват съставените на хорутанско наречие (т.н. Алпийски славянски) [[Брижински паметници13]] кото са най-стария славяноезичен текст писан на латиница (датиран е от периода между 972 и 1039 г.)век.
 
Средновековните документи посочват, че населението свободно избиратизбира своя княз, но остава неясно каква точно социална категория средновековната латинското имеупотреба Populusна точнолатинското ''рopulus'' посочва. Различни традиции, характерни на Карантаните, оцеляват до края на Средновековието, най-вечеотличителна е процедурата за избор на княз на Каринтия, която е спазвана до [[1414]] г.
Княжество запазва своя особено забележителен древен ритуал за избор на князетевойводите си (херцози или принцове, както приблизителния превод на- нем. Fürst), практика, която продължава и след като Каратания по-късно е включенапхревърната в по-късно херцогство Каринтия. Последно церемонията е извършенизвършена през 1414 г., когато Хабсбургския Ернст Желязния Хабсбургски е коронованинтронизиран като херцог на Каринтия (слов. Корошка). Ритуалът става мястотона Госпосветско поле (словенски Gosposvetsko polje, нем.Zollfeld) недалеч северно от [[Клагенфурт|Целовец]] (Celovec, нем. Клагенфурт) и започва на "Княжи камък" (словенски Knežji kamen, немскинем. Fürstenstein)- римскиднес станал емблема на каринтските славяни капител на древнаримска колона стоящ близо до старата столица Kрънски град (сега Krnski grad, нем. Karnburg) итук първата част се извършва на словенски език от свободен селянин, които избран от народа, в името от хората разпитва новия княз за почтеността му и му напомни за неговите задължения. По-късно, когато херцогство Каринтия се пада на Хабсбургите, идеята, че всъщност народа е този, от когото херцога на Каринтия получава легитимация е в основата на твърдението на Хабсбургите за уникалността на титлата ерцхерцог.
 
НаИнтронизацията коронациятана херцога на Каринтия се състои от три части: първо, описания ритуал на словенски език извършен на споменатия "Княжи камък"; следва служба в катедралата на Mariaедноименния Saalград Госпа Света (Gospa Sveta, нем. Maria Saal) и накрая на церемонията херцога заема каменния трон (Vojvodski prestol/stol, немски:нем. Herzogsstuhl), недалеч от църквата където новият херцог се заклева и на немски и получава почести от гражданите. Тронът на княза е датиран към 9 век и се състои от две каменни седалки, чиито облегалки са прикрепени единеднa към другдруга, по-голямата седалка, обърната на изток, е за херцозите, а другата, по-малка с лице на запад, за [[Пфалцграф|Палатин графовете]] на династията [[Майнхардини]]. ТронаТой е направен от римски надгробни плочи взети от околността и е упоменат като "Sedes Karinthani ducatus" при коронацията на херцог Херман II в 1161 ,г. намираПоследната в долината Gosposvetsko poljeинтронизация (нем.Zollfeld)вече севернобез отпървата Клагенфурт.част Последнатана коронацияритуала) става в 1651 г., но титуляра Фердинанд Хабсбург, синасин на император Фердинанд III не участва лично.
 
Церемонията е описанподробно описана за първи път от хронистхрониста Йоан Viktring по повод на коронациятаинтронизацията на Meinhard[[Майнхардини|Майнхард II ТиролТиролски]] през 1286. ТойТя също сее споменаваразказана в книгата на Жан Боден през 1576. Идеята владетелите да получават власт не от Бога, или чрез наследство, но от (представители на) хоратанародо е идея, че не е много често по това време, но това е понятиедоктрина, която държи племенно славянско общество в мир стотици години. По подобен начин камък, който се намира сега в Уестминстърското абатство, се е използвал и в [[Шотландия]]. В личен екземпляр на [[Томас Джеферсън]] на книгата на Боден инициалите си Джеферсън е поставил инициалинте си в непосредствена близост до описанието по-горната церемония като примерен материал, използван по време на създаването на конституцията на [[САЩ]].