Атанас Узунов (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
Роден в [[Одрин]] в семейството на чорбаджи [[Цвятко Узунов]] от Копривщица. Брат на [[Анастасия Желязкова]]. През 1856 г. семейството му се преселва в [[Цариград]], където до 1865 г. той учи в гръцко и френско училище. Завършва гимназия в [[Николаев (град)|Николаев]](1865-1871).
Връща се в България в 1872 година и става учител в [[Сливен]]. Влиза във връзка с [[Васил Левски]], става ръководител на революционната дейност в района. След смъртта на Левски [[БРЦК]] го определя за негов заместник. За дейността му по това време пишат [[Стоян Заимов]], [[Минчо Кънчев]], [[Захари Стоянов]] и други. През 1873 г., след покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри е арестуван и осъден на 15 години каторга в Аргана Мадени. През 1874 г. за кратко е учител в тамашното гръцко училище. През 1876 г. бяга с Васил Йонков Гложенеца и през Ерусалим, Яфа и Цариград стига до Одеса. Установява се като учител в [[Орел (град)|Орел]] (Русия).
Участва като преводач на руска служба в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]], окръжен управител в [[Лозенград ]] (1878), служител в [[Сливен]]. Учител в Софийската класическа гимназия (1879-1881) и в [[Ловеч]] (1882-1884). През 1880 г. пътува до Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на руски генерал.
Привърженик на [[Либералната партия]], народен представител (1886-1887). След русофилските бунтове през 1887 г. емигрира в Русия и живее в имението на жена си. От 1904 до 1906 г. е инспектор към [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград.
Псевдонимите му са Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис и
==Съчинения==
| |||