Офицерски бунт (1887): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
м Атанас Узунов (офицер)| |
||
Ред 8:
Въпреки предпазливостта на организаторите властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод за преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан [[Христо Кръстев]] обявява на [[16 февруари]] въстание в града. След прехвърлянето на други военни подразделения към Силистра Кръстев е изоставен от войниците си и е разстрелян на брега на река Дунав.<ref name="марков"/>
Примерът на Христо Кръстев е последван само от началника на Русенския гарнизон майор [[Атанас Узунов (офицер)|Атанас Узунов]] на [[19 февруари]] и командващия 3-а пехотна бригада - подполковник [[Димитър Филов]]. В Русе към бунта се присъединяват пионерните части, а [[Пети пехотен дунавски полк]] остава лоялен на правителството. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, бунтът е бързо потушен.<ref name="марков"/>
В условията на въведено извънредно положение, участниците в бунта са съдени от военно-полеви съдилища, като смъртните присъди се утвърждават от главнокомандващия майор [[Рачо Петров]]. На [[22 февруари]] 1887 г. в местността [[Левента|Левен табия]] край Русе са разстреляни майор
С заповед на военния министър полковник [[Данаил Николаев]] военните формирования участвали в преврата са разформировани, а бойните им знамена - изгорени.
| |||