Бой при Белоградчик: Разлика между версии

Ден след избухването на войната, на 3 ноември, 14-ти полк прекосява границата и се насочва към Белоградчик от две страни – с три батальона през [[Белоградчишки проход|Кадъбоазкия]], а с четвъртия през [[Светиниколски проход|Светиниколския проход]]. Главната колона влиза в по-сериозен досег с българите на следващия ден, след като заема [[Салаш]] и изкачва рида [[Ведерник]]. В подкрепа на малобройния белоградчишки гарнизон командващият войските в Северозападна България капитан [[Атанас Узунов (офицер)|Атанас Узунов]] изпраща три чети плевенски, варненски и русенски доброволци начело с [[поручик]] [[Панайот Дворянов]]. Дворянов получава и няколкостотин опълченци от [[Монтана|Кутловица]], но повечето от тях се разбягват още при първата престрелка със сърбите на 4 ноември при село [[Калугер]]. В защита на Белоградчик остава гарнизонът от една рота запасняци, две доброволчески чети (русенската е пратена да пази пътя през [[Чупрене]]) и известен брой опълченци – общо малко над 700 души без полева артилерия и с ограничени запаси от муниции.<ref name="isbv687"/>