Атанас Узунов (майор): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Мико премести „Атанас Узунов“ като „Атанас Узунов (офицер)“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
| име = Атанас Узунов
| портрет = Atanas Uzunov.jpg
| px = 240
| портрет-описание = бюст на Атанас Узунов от Паметника на капитаните в Сливница
| описание = български военен деец
| роден-дата = [[1857]]
| роден-място = [[Русе
| починал-дата = [[22 февруари]] [[1887]]
| починал-място = [[Русе]], [[България]]
}}
'''Атанас Маринов Узунов''' е български революционер и
== Биография ==
Роден е в 1857 година в Русе. По време на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]]през 1875 Узунов участва в [[Червеноводска чета|Червеноводската чета]]. След неуспеха на въстанието емигрира в [[Румъния]]. Участва като [[Български доброволци в Сръбско-турската война от 1876|доброволец]] в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] през 1876 г., сражавайки се при
При обявяването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] се записва в [[Българско опълчение|Българското опълчение]]
След [[Освобождението]] служи в [[Източна Румелия|Източнорумелийската]] милиция. Постъпва във II-а
▲Участва като [[Български доброволци в Сръбско-турската война от 1876|доброволец]] в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] през 1876 г., сражавайки се при гр. [[Зайчар]] и гр. Корито. Същата година постъпва на служба в 60-и Заморски Пехотен полк на Руската армия. След войната завършва Юнкерското пехотно училище в [[Одеса]](1877).
По време на [[Сръбско българска война|Сръбско-българската война]]
▲При обявяването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] се записва в [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Опълченец в III-а рота на II-а Опълченска дружина. Участва в боя при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]], сражава се на вр. [[Шипка (връх)|Шипка]], [[Шейновска битка|Шейновската битка]] и в Котленския балкан. Награден с Войнишки кръст „[[Свети Георги]]“ IV ст. и е повишен в офицерско звание [[прапоршчик]] през [[1878]] г.
Като началник на 3-та пехотна бригада и комендант на [[Русе]] през февруари 1887 г. Атанас Узунов вдига
▲След [[Освобождението]] служи в [[Източна Румелия|Източнорумелийската]] милиция. Постъпва във II-а Кюстендилска Пехотна [[дружина]], а след това в XXII-а Пазарджишка Пехотна дружина и I-а Софийска [[Сапьор]]на [[рота]] Той е първият [[офицер]] от [[Българска войска|Българската войска]], който завършва Военно-инженерната академия в [[Санкт Петербург]]. <ref>'''Атанасов, Щ. и др.''' ''Българското военно изкуство през капитализма'', София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, стр. 98</ref>
Обявен е за почетен гражданин на
▲По време на [[Сръбско-българската война]] (1885) е началник на [[Северен отряд|Северния отряд]] и комендант на [[Баба Вида|Видинската крепост]]. Проявява се като ерудиран военен инженер при [[Обсада на Видин (1885)|укрепяването и отбраната на крепостта]]. Призован от сръбския генерал [[Милойко Лешанин]] да предаде крепостта, Узунов отговаря, че е учил как се превземат крепости, а не как се предават и продължава отбраната. Отбива всички нападения на Тимошката армия до примирието на [[16 ноември]] [[1885]] г.
▲Като началник на 3-та пехотна бригада и комендант на [[Русе]] през февруари 1887 Атанас Узунов вдига [[Офицерски бунт (1887)|неуспешен метеж]] срещу [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|Регентството]]. Заради бунта е осъден на смърт и разстрелян на [[22 февруари]] на платото „Левенттабия“ недалеч от града.
▲Обявен е за почетен гражданин на [[Видин]] през [[1886]] г. На негово име са наречени село [[Майор Узуново]], много улици в България, както и Спортното училище в [[Русе]].
== Офицерски звания ==
Line 41 ⟶ 35:
== Награди ==
* Орден „[[За храброст]]“ III
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ V
* Войнишки кръст „[[Свети Георги (орден)|Свети Георги]]“ IV
==
<references />
| |||