Хорутани: Разлика между версии

'''Хорутани''' или '''Карантани''', '''Коротани''' ({{lang-la|Quarantani}}; {{lang-sl|Karantanci}}; [[Кирилица]]: ''Хорутані'') ранносредновековно старославянско племе, т.н. ''алпийски славяни'', предци на съвременните [[Словенци]] и в днешна [[Австрия]] - на Каринтийските славяни. Те са преходното звено от западните праславяни към южните славяни. Населяват източните [[Алпи]], [[Каринтия]] и западното побережие на [[Дунав]] в западна [[Унгария]]. За южнославянският им език свидетелстват съставените на хорутанско наречие (т.н. ''Алпийски славянски'') [[Брижински паметници]] които са най-стария славяноезичен текст писан на латиница (датиран е от периода между 972 и 1039 г.).

 

Упоменати сa в [[Повесть временных лет]] заедно c белите хървати от областта на [[Пшемишъл]] и със [[сорби]]те. От [[560]] г. са подвластни на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]], в [[611]] г. нападат [[Бавария]], от [[623]] - [[631]] г. са автономно княжество [[Карантания]] с княз Валук в славянската [[държава на Само]], след разпада й към [[657]] - [[661]] г. стават за кратко самостоятелни със столица Крън-град (Karnburg) където е и каменния княжеския им каменен трон (Vojvodski prestol), докато в [[745]] не попадат под владичеството на [[Бавария]] и стават част от [[Франкска империя|Франкската империя]]<ref>[http://ostu.ru/personal/nikolaev/franks.html Франкская империя (Каролинги)]</ref>. В [[796]] техния княз Войномир участва в похода на франките против аварите. След няколко антипокръстителни въстания при княз Хотимир най-сетне към [[800]] г. стават първите славяни приели христианство от западен образец, покръстени са от св. Модест и други ирландски мисионери от Залцбург подчинени на патриарха на [[Аквилея]]. В началото на [[9]] век поселенията им се простират до езерото [[Балатон]] където от земите на Карантаните е образувано по-късното [[Блатненско княжество]]. Запазват своята автономия до потушеаването на антифранкската съпротива на Людевит Посавски вожд на славянското [[Панонско хърватско княжество]] в [[822]] г. когато заради подкрепата им от техните земи е образувано франкското херцогство [[Каринтия]] (слов. Koroška) и от [[828]] феодалите там са немци. През средновековието са именовани ''алпийски славяни'', името ''Карантанци (Карантани, Хорутани)'' продължава да се среща до [[13]] век.

 

Средновековните документи посочват, че населението свободно избира своя княз, но остава неясно каква точно социална категория средновековната употреба на латинското ''рopulus'' посочва. Различни традиции, характерни на Карантаните, оцеляват до края на Средновековието, най-отличителна е процедурата за избор на княз на Каринтия, която е спазвана до [[1414]] г.

Княжество запазва своя особено забележителен древен ритуал за избор на войводите си (херцози или принцове - нем. Fürst), практика, която продължава и след като Каратания по-късно е пхревърната в херцогство Каринтия. Последно церемонията е извършена през 1414 г., когато Ернст Желязния Хабсбургски е интронизиран като херцог на Каринтия (слов. Корошка). Ритуалът става на Госпосветско поле (словенски Gosposvetsko polje, нем.Zollfeld) недалеч северно от [[Клагенфурт|Целовец]] (Celovec, нем. Клагенфурт) и започва на "Княжи камък" (Knežji kamen, нем. Fürstenstein) днес станал емблема на каринтските славяни капител на римска колона стоящ близо до старата столица Kрънски град ( Krnski grad, нем. Karnburg) тук първата част се извършва на словенски език от свободен селянин, които избран от народа, в името от хората разпитва новия княз за почтеността му и му напомни за неговите задължения. По-късно, когато херцогство Каринтия се пада на Хабсбургите, идеята, че всъщност народа е този, от когото херцога на Каринтия получава легитимация е в основата на твърдението на Хабсбургите за уникалността на титлата ерцхерцог.