Аполо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 112:
=== Лунен модул ===
{{основна|[[Лунен модул]]}}
[[Лунен Модул]] (на [[английски]]: '' Lunar Module'', съкр. ''LM'') е [[космически кораб]] проектиран за полети на окололунна [[орбита]] и кацане на повърхността на [[Луна]]та. Произведен е от компанията [[Grumman Corporation|Груман]], по проект на екип от конструктори на фирмата с ръководител ''Том Кели''. LM трябва да слезе от лунна [[орбита]], за да приземи двама [[астронавт]]и на [[Луна]]та и да ги върне обратно в [[орбита]], за да се срещнат с командния модул на [[Космически кораб Аполо|кораба Аполо]]. Не е предвиден за полети през земната [[атмосфера]] или за кацане на [[Земя]]та. Фюзелажа е проектиран изцяло без аеродинамични съображения (на [[Луна]]та няма съпротивление) и е изработен от изключително леки материали. По време на старта от [[Земя]]та се намира зад сервизния модул на [[Космически кораб Аполо|кораба Аполо]], скрит в специално изработен аеродинамичен обтекател. [[Лунен Модул|Лунния модул]] се състои от две степени - за кацане и излитане, всяка със собствен двигател. Кацането може да стане на повърхност с наклон до 15°, но излитането от [[Луна]]та е възможно само при наклон до 5°. Важно обстоятелство с оглед на подбора на местата за прилуняване. Оригиналният модел на LM тежи около 15 100 кг., което му гарантира престой на повърхността на [[Луна]]та около 34 часа. От [[Аполо 15]] нататък лунния модул тежи над 16 400 кг. и разрешения престой на [[Луна]]та става над 3 денонощия.
== Управление на полетите ==
Line 292 ⟶ 293:
== Резултати ==
Третата американска програма за пилотирани космически полети е огромен успех не само за [[САЩ]], но и за цялото човечество. За първи път в своята история хората стъпват на друго небесно тяло. Шест екипажа, общо дванадесет [[астронавт]]и достигат повърхността на [[Луна]]та. Полетите по лунната програма са следени с огромен интерес от целия свят. Успехът на програмата "Аполо" затвърждава политическия и технологичен престиж на [[САЩ]]. 381,7 кг. лунна почва и скални образци са доставени на [[Земя]]та и дават на учените уникални данни за произхода и геологичния строеж на нашия естествен спътник. Проби от тези изследвания са изпратени до академиите на науките (в това число и [[БАН]]) на 86 страни по света. Лунната програма е отражение на бурното развитие на космическата наука и високите технологии по онова време.
== Развитие ==
Първоначалния план на програмата "Аполо" е по - внушителен от нейното изпълнение. Желанието на американските [[учен]]и и технологичните възможности на страната, които през 60 - те години на 20 - ти век изглеждат неограничени, се сблъскват с икономическите реалности и финансовите параметри на начинанието. Огромната стойност на лунния проект, кара американците да преосмислят и съкратят някои от предвидените по - рано мероприятия и води до забавяне на разработката и производството на [[космически кораб]] от четвърто поколение - [[космическата совалка]]. Лунната програма на [[САЩ]] се осъществява в сложна вътрешно и външнополитическа обстановка на фона на продължаващите военни действия във [[Виетнам]]. Ето какво е изпълнено и какво не от първоначалния замисъл:
=== Пилотирани мисии ===
{{основна|[[Космически мисии по програмата Аполо]]}}
Първоначалния проект предвижда 10 пилотирани полета до [[Луна]]та, изпълнени до [[1975]] г. и евентуален полет до [[Марс]] към [[1980]] г. Втората идея е изоставена още през [[1968]] г., а проектът за междупланетен полет е оценен като прекалено амбициозен. На следващата, [[1969]] г. е прекратено още в началните му етапи, планирането на мисията Аполо 21 (предвидена за [[1975]] г.), защото [[НАСА]] решава, че този полет ще е повторение на вече проведени мисии. На [[4 януари]] [[1970]] г. е отменена мисията [[Аполо 20]], а на [[11 март]] с. г. - мисиите [[Аполо 18]] и [[Аполо 19]]. Отмяната на трите полета става с решение на [[Конгреса на САЩ]], продиктувано от непропорционалното нарастване на разходите по лунната програма.
=== Скайлаб ===
{{основна|[[Скайлаб]]}}
Като развитие на лунната програма, [[НАСА]] планира създаването на голяма орбитална станция със сменяеми екипажи. Тази идея е блестящо реализирана в космическата програма [[Скайлаб]]. През [[1973]] - [[1974]] г. три екипажа работят на станцията и поставят рекорди по продължителност на космическия полет, които са подобрени след повече от четири години. Въпреки тези големи успехи програмата е прекратена поради твърде високата цена на ракетата - носител. Варианта за спасяването на [[Скайлаб]] с помощта на космически кораби за многократна употреба пропада, поради забавяне в строежа на [[космическата совалка]] (първи полет предвиден за [[1979]] г., а осъществен през [[1981]] г.) и отказ от спасителна мисия с наличната техника.
=== Съвместен полет ===
{{основна|[[Аполо-Союз]]}}
Този проект е реализиран през м. [[юли]] [[1975]] г. с експерименталния полет [[Аполо-Союз]]. Въпреки че изглежда напълно символичен, този полет изиграва съществена роля в подобряване на отношенията между двете световни суперсили и допринася пряко за подписването през [[1977]] г. на договор за сътрудничество в областта на космическите изследвания, който е в сила до наши дни.
== Вижте също ==
Line 309 ⟶ 324:
Картинка:Ksc-69pc-442.jpg|''Ракета-носител [[Сатурн V]] с КК [[Космически кораб Аполо|Аполо]]''
Картинка:Apollo CSM lunar orbit.jpg|''КК [[Космически кораб Аполо|Аполо]] на лунна орбита''
Картинка:Apollo16LM.jpg|''[[Лунен модул|Лунния модул]]''
Картинка:Aldrin Apollo 11.jpg|''[[Едуин Олдрин]] на лунната повърхност''
Картинка:Surveyor_3-Apollo_12.jpg|''[[Чарлс Конрад]] ([[Аполо 12]]) до сондата [[Сървейър|Сървейър 3]]''
| |||