Упоменати сa в [[Повесть временных лет]] заедно c белите хървати от областта на [[Пшемишъл]] и със [[сорби]]те. От [[560]] г. са подвластни на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]], в [[611]] г. нападат [[Бавария]], от [[623]] - [[631]] г. са автономно княжество [[Карантания]] с княз Валук в славянската [[държава на Само|държавата на Само]], след разпада й към [[657]] - [[661]] г. стават за кратко самостоятелни със столица Крън-град (Karnburg) където е и каменния княжеския им каменен трон (Vojvodski prestol), докато в [[745]] не попадат под владичеството на [[Бавария]] и стават част от [[Франкска империя|Франкската империя]]<ref>[http://ostu.ru/personal/nikolaev/franks.html Франкская империя (Каролинги)]</ref>. В [[796]] техния княз Войномир участва в похода на франките против аварите. След няколко антипокръстителни въстания при княз Хотимир най-сетне към [[800]] г. стават първите славяни приели христианство от западен образец, покръстени са от св. Модест и други ирландски мисионери от Залцбург подчинени на патриарха на [[Аквилея]]. В началото на [[9]] век поселенията им се простират до езерото [[Балатон]] където от земите на Карантаните е образувано по-късното [[Блатненско княжество]]. Запазват своята автономия до потушеаването на антифранкската съпротива на Людевит Посавски вожд на славянското [[Панонско хърватско княжество]] в [[822]] г. когато заради подкрепата им от техните земи е образувано франкското херцогство [[Каринтия]] (слов. Koroška) и от [[828]] феодалите там са немци. През средновековието са именовани ''алпийски славяни'', името ''Карантанци (Карантани, Хорутани)'' продължава да се среща до [[13]] век.
