Берлински конгрес: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:Berliner kongress.jpg|txumb|450px|дясно|мини|Берлински конгрес, художник Антон фон Вернер, 1881]]
'''Берлинският конгрес''' е проведен в [[Министерска сграда Радзвил|министерската сграда Радзвил]] в [[Берлин]] от [[13 юни]] до [[13 юли]] [[1878]] г. Разглежда намаляването на влиянието на Русия върху Балканите, в резултат от спечелената от нея [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Това означава подялбатата на България и нейното разпокъсване.
 
Други разглеждани въпроси са статута на [[Цариград]], проливите [[Босфор]] и [[Дарданели]], [[Румъния]],[[Сърбия]], [[Черна гора]]; териториална подялба на османски владения и др.
Line 14 ⟶ 15:
 
==Участници==
Съдбата на България е решена без '''нито един българин'''. [[Методий Кусевич]], тогава [[архимандрит]] и [[протосингел]] при [[Пловдивска митрополия|Пловдивската митрополия]] обръща публично внимание на подготвяните от Англия и Австро-Унгария несправедливости спрямо българския народ и организира подписки от всички земи, които да бъдат занесени до Берлинския конгрес. В Македония подписките са организирани от [[Кузман Шапкарев|Шапкарев]], а в Пловдив от самия Методий. Адресите от Македония, Шапкарев ги предава на велешкия търговец Весов, който ги предава в руското посолсвтопосолство. ПловдискитеПловдивските адреси също попадат в руското посолство, след като [[Костаки Пеев]] съобщава на руските власти за събраните подписки. Без подписките да да получат гласност, нито един български представител не отива и не присъства на конгреса<ref>{{радев-1}}</ref>.
 
Участници, решили съдбата на България, са :
Line 49 ⟶ 50:
 
Руснаците обвиняват Бисмарк и холандците са неуспеха си и добрите до тогава германско-руски отношения са разрушени. На Балканския полуостров се раждат само три суверенни държави&nbsp;— Черна Гора, Сърбия и Румъния. Тъй като балканските славяни не се освобождават напълно от турското иго и частично са принудени да станат част от Австро-Унгария Балканският полуостров се превръща в „бурето с барут на Европа“, което ще се взриви през 1914 г. и ще даде началото на Първата световна война.&nbsp;<ref name="Meyer1963" />
 
==Вижте също==
* [[Берлински договор]]
 
==Източници==
Line 57 ⟶ 61:
* К.КОСЕВ. ЗАД КУЛИСИТЕ НА БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС И РОДИЛНИТЕ МЪКИ НА ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА. С. 2008 г.[[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K.KOSEV_Zad_kulisite_na%20Berl_kongr.pdf]]
 
==Външни препратки==
==Вижте също==
* Ж.Войников. БЪЛГАРСКОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ПЕРИПЕТИ СВЪРЗАНИ С НЕГО. [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_OSVOBOZHDENIE_1878_g.pdf]]
 
* [[Берлински договор]]
 
[[Категория:Руско-турска война (1877-1878)]]