Уикипедия

Бургас: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 46.55.189.190 (б.), към версия на 83.228.123.33
кой счита? + връщане на изтрити източници; 1093 вече е Византия
Ред 168:
В землището на Бургас са разкрити няколко праисторически и антични селища от [[Каменно-медна епоха|каменно-медната]] до [[Късна бронзова епоха|късната бронзова епоха]].<ref name="DNP">Статия ''Burgas'' в [[:de:Der Neue Pauly|Der Neue Pauly]], издаден от Hubert Cancik und Helmuth Schneider (Antike), Manfred Landfester (Rezeptions- und Wissenschaftsgeschichte), издателство Brill, 2010. Brill Online</ref> В началото на лятото на 2008 година археолози от Бургаския музей откриват на 10 километра северно от града в местността „Солна нива“, близо до Атанасовското езеро праисторическа могила и предмети, датирани към епохата на ранния [[халколит]]. Изкопани са над 250 вещи, за най-ранните от които се предполага, че са използвани 6000 години пр. Хр. Те свидетелстват за земеделие, скотовъдство и добив на сол, като поминък на древните обитатели на местността. Открити са и ритуални съдове на царя-жрец. Счита се, че [[артефакт]]ите са най-старите, намирани изобщо по крайбрежието на Черно море, включително в [[Турция]] и [[Кавказкия регион]]. Това дава повод на директора на регионалния музей Цоня Дражева да определи района на днешен Бургас, между трите езера Мандренско, Бургаско и Атанасовско и Черно море като „''…кръстопът на най-древните цивилизации…''“.<ref>Цоня Дражева интервю с Веселин Максимов: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=261748 Бургас — кръстопът на най-древните цивиливации], Дарик Радио от 12 юни 2008 видяно на 2 март 2012</ref><ref>[http://www.dnes.bg/article.php?id=52819 Уникална находка преобръща историята на Бургас], dnes.bg от 13 юни 2008 видяно на 2 март 2012</ref><ref name="RMB">[http://www.burgasmuseums.bg/uploads/historyburgas2010bg.pdf История на Бургас], Регионален исторически музей Бургас, видяно на 24 февруари 2012</ref><ref name="ABurg">Faudot, Murielle/Fraysse, Arlette/Geny, Évelyne: ''Pont-Euxin Et Commerce'', Institut des sciences et techniques de l’Antiquité, Presses Univ. Franche-Comté, 2002, ISBN 978-2-84627-079-3, стр 110-126 и 130-135</ref><ref name="Kla">Мирослав Класников: стр. 10-11</ref>
 
Сред първите жители на региона са [[траки]]те, които около [[6 век пр.н.е.]] създават редица селища на територията на днешен Бургас, наред с близките градове [[Аполония Понтийска|Аполония]], [[Месемврия]], [[Анхиало]]. От 6 до 2 век пр. Хр. тракийско селище, вероятно [[емпорион]] (пазар) на Аполония съществува и в района на „Сладки кладенци“, на територията на днешния квартал Победа. Селището е разполагало с пристанище и водопровод. На хълма ''Шилото'' в квартал Меден рудник се е намирала тракийска крепост, която защитавала близките [[Мед (елемент)|медни]] рудници на тракийските князе при Върли бряг. След инвазията на [[Филип II (Македония)|Филип II Македонски]] на нейно място се е намирало светилището на ''Аполон Карнесос'' (Пречистия [[Аполон]]), важна част от съществувала редица светилища на този бог изградена северно от Аполония. ''Турсис'' е друго тракийско селище, което се намирало западно от Бургас и е разрушено в началото на 2 Век пр. Хр.<ref name="DNP" /> Поради активното строителство в по-късни епохи, не са запазени останките от античното селище в местността „Сладки кладенци“. Въпреки това наличието на пристанище, пазарно средище и археологически находки дават основание на историка [[Иван Карайотов]] да локализира ''Пристанището на тракийските царе'' на територията на Бургас.<ref>Иван Карайотов: ''Пристанище на тракийските царе'', в Карайотов/Райчевски/Иванов: ''История на Бургас. От древността до средата на ХХ век'', стр. 18-27</ref> Археологически проучвания на по-късните минерални бани [[Акве Калиде]] също доказват тракийски селища и най-почитаното „светилище на Трите нимфи“.<ref name="DNP" /><ref name="RMB" /> По времето на шах [[Дарий I]] се предполага, че тракийските селища в района на Бургас са били под персийска власт, но след отблъскването на персийската инвазия и основаването на [[Одриско царство|Одриското царство]] те отново са тракийски.<ref name="Kla"/><ref name="IWThrakien">Иван Венедиков: ''Thrakein'' в : ''Gold der Thraker. Archäologische Schätze aus Bulgarien''. Verlag Philip von Zabern, Mainz 1979, ISBN 3-8053-0435-8, стр. 11-19</ref>
 
Наред с изброените селища, Бургас е смятан най-вече за приемник на [[Деултум]], Акве Калиде и средновековния Пиргос, а според някой автори и на [[Скафида]] и [[РусокастроРусокастрон]]. Деултум възниква на западния бряг на Мандренското езеро при устието на реката Средецка, на територията между езерата Бургаско и Мандренско, а съвременните езиковеди превеждат името на града като ''двублатие''. Между 383 и 359 година пр. Хр. селищата при Бургас са под контрола на тракийския цар [[Котис I]]. Значението на близките градове Аполония и Месамврия пречи на развитието на малките селища между тях. Счита се, чеа прездо 340 година пр. Хр. региона е превзет от [[Древна Македония|македонския]] цар Филип II.<ref name="RMB" /><ref name="ABurg" /><ref name="IWThrakien" /><ref name="IWANKARA">Радка Балева: [http://www.slovesa.net/index.php?id=2816 Археолог, историк и художник написаха нова „История на Бургас“], slovesa.net от 9 февруари 2011, видяно на 30 март 2012</ref>
 
==== Развитие от римско време до средновековието ====
Ред 180:
В края на 1 век, по времето на римския император [[Антонин Пий]] на полуостров Порос/Форос край днешния квартал [[Крайморие]] са построени двойната крепост [[Бургас#Антични и средновековни|Бургос]] или ''Порос'' и пътна станция (''statio milliaria'') с пристанище. Те са охранявали подстъпите към крепостите Деултум и [[Димчево|Скафида]], както и Виа Понтика. При археологически разкопки през 2009 година са разкрити част от крепост, останките на манастир от 13-ти век и древно селище в близост до тях, датиращо от късната античност (V век след Христа). Според някой автори споменатите в историческите извори ''Порос'' и ''Пиргос'' са една и съща крепост. Крепостта на п-в Форос най-вероятно е използвана като наблюдателница. Нейните останки са съществували и през XIX век, за което свидетелстват различни европейци, посещавали района през този период. Отделни автори смятат, че селището е наследник на античната пътна станция, спомената като ''Пудизо'' в [[Певтингерова карта|Певтингеровата карта]].<ref name="Poros12">Веселин Максимов: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=319130 Бургас откри своя древен символ], dariknews.bg от 9 януари 2009, видяно на 6 март 2012</ref> Не се знае дали Деултум и крепостта на Форос са превзети и разрушени както Акве Калиде и целия регион по времето на [[Готска война (262-269)|готските нашествия]] през втората половина на 260те години.<ref name="RMB" /><ref name="IWANKARA" /><ref name="IW6065"> Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 60-65</ref> През 376 година изворите споменават отново Деултум, край който готите разбиват елитна римска военна част.<ref>Herwig Wolfram: ''Die Goten: von den Anfängen bis zur Mitte des sechsten Jahrhunderts: Entwurf einer historischen Ethnographie'', издателство C.H.Beck, 2001, стр. 130</ref>
 
Сред разделянето на Римската империя през 395 година, регионът на днешния Бургас влиза в пределите на [[Византия|Източната Римска империя]] (по-късно Византия), а по времето на [[Юстиниан I]] (527-565) около Акве Калиде са изградени крепостни стени. През 708 година хан [[Тервел]] разбива източно от Акве Калиде в [[Битка при Анхиало (708)|Битката при Анхиало]] византийските войски начело с [[Юстиниан II]] <ref>Андреев, Йордан,а Андрейимперските Пантев. Българските хановебани и цареДеултум отвлизат ханза Кубратпърви допът царв Борисграницата III,Издателствона Абагар, ББългария. Търново, 2004,При с.24</ref> . Прихан [[Крум]] сеобластта счита,[[Загоре]] чевлиза района е билтрайно в пределите на България, а при неговия наследник хан [[Омуртаг]] от бреговете на Бургаското езеро до река [[Марица]] се изгражда граничния вал [[Еркесия]]. Според едно от преданията през 863 година хан [[Борис I|княз Михаил-Борис I]] приема тайно християнството при ''Деултум'' (виж [[Покръстване на България]]). Тази теория се подкрепя и от археологически находки от 2005 година, когато до днешното село Дебелт е открит ритуален комплекс с базилика от IX век. СпоредБорис византийскиизоставя хронистистария си [[покръстването|титул Покръстванеи наприема Българияславянската титла [[княз]], наа ханзаедно Борисс етова станалополучава вимето Плиска,на катокръстника самси византийския— византийският император е[[Михаил кръстникIII на(Византия)|Михаил българския владетелIII]].<ref name="RMB" /><ref name="IWANKARA" />
 
От около 970 година регионът е отново под византийска власт, като през 1093 година император [[Алексий I Комнин]] разполага в Термополис, средновековния наследник на Акве Калиде, отряд за отбрана на източните старопланински проходи. В следващото столетие Бургаския регион е оспорван от Българската и Източната римскаВизантийската империя. През 1206 година [[Латинска империя|латинците]] превождани от [[Хенрих Фландърски|Хенри Фландърски]], брат на [[Балдуин Фландърски]] превземат и опожаряват Термополис. През 1270 година крепостта ''Порос'' е спомената в документ на [[Цариградска патриаршия|константинополския патриарх]]<ref name="IW6065" />, а през 1304 г. южно от нея се състои [[Битка при Скафида|биткатаБитката при река Скафида]] при която цар [[Тодор Светослав]] побеждавапревзема ромейскитеЮжното войскичерноморие. През 1332 година [[Иван-Александър]] побеждава император [[Андроник III Палеолог]] западно от днешния Бургас в последната голяма битка между БългарияБългарското царство и Византия — [[Битка при Русокастро|биткатаБитката при Русокастро]]. В началото на 13 век региона е опустошен от [[Каталанска компания|Каталанската компания]].<ref name="RMB" /><ref name="IWANKARA" />
 
==== Под османска власт и първо писмено споменаване ====
Счита се, че Деултум, Скафида и ''Порос'' са завладени от [[Османска империя|османските турци]], начело със султан [[Мурад I]] през 1367/1368 година, но превзети по-късно от [[Амадей VI Савойски]], които ги предоставя на константинополския императорВизантия.<ref name="EI">Статия ''Burgas'' в ''The [[:en:Encyclopaedia of Islam|Encyclopaedia of Islam]]''. New Edition. Brill. Leiden Bd. 1, стр. 1325</ref> В началото на 1453 година, малко преди [[Превземане на Константинопол (1453)|падането на Константинопол]] те, заедно с други градове по Южното черноморие, са последните български територии които падат под [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]]. Деултум е окончателно разрушен и не може да възстанови пред следващите столетия. Термополис и Пиргос са запазени, а първия турския султан [[Сюлейман I (Османска империя)|Сюлейман I]] (1520-1566) заповядва изграждането на нова баня ([[хамам]]) върху полуразрушените римски басейни. При ''Порос'', които става част от [[Поморие|Анхиалската]] [[каза]] султан [[Баязид II]] изгражда за нуждите на султанския двор [[чифлик]], а за корабоплаването — фар.<ref name="EI" /><ref>Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 62</ref>
 
Най-ранният писмен документ, споменаващ Бургас точно на мястото на днешния център, е османският регистър ([[дефтер]]) от 1603/4 година. В него се споменава за пристанището Пиргос (''искеле-и Пиргос'')<ref>''Iskender Pasa efkavendan Pirgos iskelesi'', Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 62</ref>, което е част от [[вакъф]]а на ''Искендер паша'' и се намира в [[Айтос]]ката [[каза]] (околия), където е до [[вилает]]ската реформа от 1864 година.<ref name="EI" /> През 1639 и 1646/47 отново е споменато пристанището.<ref name="ИВ297">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 297</ref> Въпреки разрушаването на античната водопроводна мрежа и недостига на вода, Пиргос е използван за база на [[Османски флот|османския флот]].<ref name="RMB" /> Сладководна вода се пренася чрез каруци или на гръб от близки извори и съхранявала в големи съдове в близост до пристанището.<ref name="IW6065" />
Ред 343:
След демократичните промени през ноември 1989 година за кмет на град Бургас е назначен през декември [[Никола Александров]]. Той остава в длъжност до септември 1990 година когато е сменен от Атанас Демирев. Демирев ръководи временната управа на Бургас до смъртта си през май 1991 година. На първите демократични избори през октомври същата година за кмет на Бургас е избран [[Продан Проданов (кмет)|Продан Проданов]] от листата на Съюза на демократичните сили. Неговият мандат, който свършва през ноември 1995 се запомня с политическата конфронтация с бившите комунисти и централната власт, както и бюджетния дефицит на община Бургас. На местните избори през 1995 година Проданов е победен от представителя на бившите комунисти, [[Йоан Костадинов]].<ref name="BURG">[http://www.burgas.bg/bg/info/index/288 Кметове на Бургас] Община Бургас, видяно на 24 февруари 2012</ref>
 
Костадинов е преизбран на местните избори през 1999 и 2003 година и един от най-дълго управлявалите кметове на България. На местнитеизборите избориза местен парламент през 2007 години Костадинов се явява като независим кандидат, подкрепен от [[Съюз на тракийските дружества в България|Съюза на тракийските дружества в България]], но не успява да спечели. Изборите са спечелени от младия [[Димитър Николов (политик)|Димитър Николов]] навъв втори тур, където успява да победи собственикакандидата на ТВ"СКАТ"националистите [[Валери Симеонов]].<ref name="BURG" /> На [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] на 23 октомври 2011 година Димитър Николов спечели втори мандат още на първи тур с 70,86 на сто от гласоподавателите. Втори с 11,25 на сто остава отново Валери Симеонов.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=800932 Кметската битка за областните центрове: ГЕРБ с успех в 14 града, БСП — в 8]</ref>
 
=== Общински съвет ===
Ред 464:
Железницата достига до града през 1890 година, две години след основаването на [[БДЖ]], но първоначално влаковете идващи от София, минават по сложен маршрут: София-Септември-Пловдив-Симеоновград-Нова Загора-Ямбол-Бургас. През 1910 г. е завършена директната линия София-Пловдив-Стара Загора-Бургас, която скъсява разстоянието и времето за път до София. През 1920-те години в Бургас се строи новата челна пътническа гара, а до нея Сточна гара, коловозни групи за обслужване на пристанището и голямо ветрилообразно локомотивно депо. През 1925 г. е построена [[Теснолинейка|теснопътна жп линия]] от Бургас до Поморие която през 1939 е заменена с нормална. През 1980те години пътническото движение до Поморие е преустановено, и днес линията се използва за превоз на товари от близките рудници и солници.<ref name="EP2013" /> Също през 1980-те години е открита ж п линия от Бургас до Средец.<ref name="СЖПТ">[http://www.jptactis.com/article.php?src=compiled/2011/2/JPT-2-Tasev.htm Перспективи за развитие на транспортен възел Бургас], списние „Железопътен транспорт“, видяно на 18 декември 2011</ref>
 
Днес Бургас разполага с петшест пътнически гари: [[Централна гара Бургас|Централна]], [[Владимир Павлов (гара)|Владимир Павлов]], ''Долно Езерово'', ''Сарафово'', ''Солници'', и ''Товарна гара''; една разпределителна и една техническата гара с 5 коловоза.<ref name="СЖПТ" /><ref name="БТ">[http://www.burgas.bg/bg/info/index/223 Транспортна характеристика на град Бургас], www.burgas.bg, видяно на 18 декември 2011</ref> Всекидневни ж п линии от Бургаската централна гара до повечето големи български градове се допълват от международни линии до Москва, Прага, Будапеща и Краков. През 2011 г. започна модернизацията на ж п линията Пловдив-Бургас, която трябва да е готова до 2013 година.<ref>[http://money.bg/interview/id_474893025 Стратегията ни е развитие на ж.п. инфраструктурата по Транспортни коридори IV и X], money.bg, интервю с инж. Милчо Ламбрев, видяно на 18 декември 2011</ref>
 
=== Медии ===
Ред 553:
През март 2012 година Бургас е избран заедно с Пловдив за регионален център и за домакин на Европейското първенство по футбол за юноши до 17 години през 2015 година.<ref>[http://topsport.ibox.bg/news/id_770981032 България ще бъде домакин на Европейското първенство по футбол през 2015!], topsport.ibox.bg, посетен на 21 март 2012</ref> През май същата година [[Български футболен съюз|Българския футболен съюз]] решава финалът за [[Купа на България по футбол|купата на България]] и мачът за [[Суперкупа на България|Суперкупата]] да се провеждат до 2015 година на стадион Лазур.<ref>[http://e-burgas.com/?p=14998 Решено: Финалът за купата в Бургас до 2015 г., „А“ група – 14 отбора], e-burgas.com, посетен на 21 май 2012</ref>
 
През 1971 година в Бургас се провежда Младежкото първенство по баскетбол, а през следващата година градът е домакин на Европейското първенство по баскетбол за жени. Мъжкият баскетболен клуб [[БК Черноморец (Бургас)]] се състезава години наред сред елита в българския шампионат. Носител е на бронзови медалимедалисти от Държавното първенство през 1981 и 1991 година. Двакакто пъти печелии на Купата на България през 1965 и 1975 година. [[БК "Лукойл-Нефтохимик"|Баскетболен клуб "Лукойл-Нефтохимик"]] е сред водещите женски клубове в България.
 
В мъжката [[Национална волейболна лига мъже|волейболна лига]] Бургас е представен от [[ВК Лукойл Нефтохимик)|Волейболен клуб "Лукойл-Нефтохимик"]], шампион за 2007 година и носител на купата на България 2007/2008.
Ред 596:
Останките от древния град [[Деултум]] се намират западно от Бургас, в близост до село [[Дебелт]]. Основаната по време на управлението на римския император Веспасиан колония за ветерани на [[VIII Августовски легион]] е единствената колония на свободни римски граждани на територията на България. В следващите векове колонията се превръща в един от най-богатите градове в римската провинцията [[Хемимонтус]]. Първите археологически проучвания се водят от първите професионалисти в областта на античната история като К. Иречек и братя Шкорпил, които дават първите му научни описания от края на 19 век. Първите разкопки са проведени през 1925 година, а мащабните разкопки започват през 1980-те години и продължават активно днес. Разкрити са некропола, термите, части на античната и средновековна крепостна стена, средновековна митническа станция, както и многобройни монетни, статуи, надписи и керамика. Голяма част от находките са изложени в Бургаския археологически музей. През 1965 година Деултум е обявен за архитектурен и исторически паметник, а през 1980 година районът е обявен за национален археологически резерват „Деултум-Дебелт“. От 1980те години към основната площадка на разкопките има изграден малък музей.<ref name="Деултум">[http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/arheologiq/9.pdf Национален археологически резерват „Деултум-Дебелт“], департамент Археология, Нов български университет, видяно на 16 март 2012</ref>
 
На отока на Мандренското езеро е било разположено пристанището на големия център Деултум, което е било пазено от двойната крепост [[Крепост Бургос|Бургос]]. Там е локализирана и пътната станция ''Пудизо'', отбелязана в [[Пойтингерова карта|Певтингеровата карта]], а под името Поро (проток) или Порос и присъстваща в старите италиански и каталунски карти от 13 и 14 век. Именно тази крепост, наричана днес Порос или Форос и нейното пристанище се смята от някой автори за исторически предшественик и символ на град Бургас. През 1453 година крепостта била превзета заедно с цялото Черноморско крайбрежие, като османските завоеватели оценили защитеното пристанище Пиргос и го използвали активно през следващите векове. За нуждите на корабоплаването на най-високата част на брега бил построен фар, който дал името на полуостров „Форос“ при днешния квартал Крайморие. Останките на крепостта са разположени в местността [[Пода (Бургас)|Пода]] и на полуострова. Дълги години територията на нос „Форос“ е недостъпна поради наличието на военна база, като поради тази причина все още е проучена напълно. При първите археологически проучвания в района в края на 2008 година се откриват части от югоизточната и северозападната крепостна стена. Зидарията е от 4-ти век и с дебелина от 2,10 до 4,20 метра. В най-високата точка на района са открити останките на манастир от 13-ти век, които някой историци свързват с манастира „Свети Георги“ (V-XIII век), описан от ромейскитевизантийските хронисти и чийто ктитори са членове на императорскатавизантийската императорска фамилия. Сред намерените артефакти изложени в Археологическия музей на Бургас е древногръцки надпис на римския император [[Гордиан III]].<ref name="RMB"/><ref name="Poros12"/><ref name="Poros23"> [http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=home&lang=bg&page=encyc&enc=poi&eid=25 Предшественикът на съвременния Бургас — античната и средновековна крепост в м. Пода — нос Форос], Регионален музей Бургас, видяно на 16 март 2012</ref>
 
Останките от античната и средновековна крепост [[Акве Калиде|Акве калиде - Термополис]] се намират в района на днешните [[Бургаски минерални бани]] в квартал Банево, в подножието на Стара планина. Под името АкваАкве калиде, по-късно Термополис, този голям [[балнеология|балнеологичен]] център процъфтявал с векове, посещаван е от [[Филип II (Македония)|Филип II Македонски]], императоритевизантийските императори [[Юстиниан I]] и [[Константин IV Погонат]], цезарябългарския хан [[ТривелийТервел]]. През 1206 година латинските рицари от Четвъртия кръстоносен поход под ръководството на [[Хенрих Фландърски|Хенри ІІ Фландърски]] опожаряват града и го разрушават. След този пожар Термополис не можал да се възстанови повече. В следващите години баните били възстановени, но не и града. Първите разкопки на Акве Калиде са проведени през 1910 година под ръководството на [[Богдан Филов]].<ref name="Termo1">[http://www.dnevnik.bg/morski/2008/09/25/554606_gradut_s_topli_izvori/ Градът с топли извори], Дневник от 25 септември 2008, видяно на 16 март 2012</ref> От 2008 година се провеждат мащабни археологически разкопки, които през 2010 година разкриват площ от 3800 м², включително и древните терми, северната порта и част от крепостните стени с дебелина от 5 метра.<ref name="Termo">Росица Амелева: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=419626 Представят още находки от АкваАкве калиде -Термополис], Дарик радио 21 октомври 2009, видяно на 16 март 2012; Веселин Максимов: [http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=641707 Изпод земята излезе и крепостна стена] Интервю с Цоня Дражева, директор на Регионалния музей Бургас от 21 декември 2010, видяно на 16 март 2012</ref> През юли 2011 година античния и средновековния град и площ от 36&nbsp;000 м² са обявени за археологически резерват ''Акве калиде — Термополис''.<ref>[http://www.econ.bg/analysis86023/article203994/бургас-с-правила-за-опазването-на-защитените-зони-и-паметницит Бургас с правила за опазването на защитените зони и паметниците], econ.bg от 19 юли 2011 година, цитат: ''В нова туристическа атракция предстои да се превърне „Аква„Акве Калиде — Термополис“ край Минералните бани. Министерството на културата вече определи границите на археологическия резерват — 36 дка, върху които се намира древният град с прочутите терми''</ref> През 2012 година започна нов етап от проект за археологически разкопки, консервация, реставрация и социализация на древния град.<ref>[http://www.dnevnik.bg/morski/2012/03/14/1787585_bivshite_mineralni_bani_v_burgas_stavat_turisticheski/ Бившите Минерални бани в Бургас стават туристически център], Дневник от 14 март 2012, видяно на 14 март 2012</ref>
 
[[Еркесия]]та е прабългарско гранично съоръжение (вал с ров в южното му подножие). То е маркирало границата между България и ИзточнатаВизантия, установена с подписването на мирния договор между хан [[Омуртаг]] и император [[Лъв V Арменец]] през 815 или римска816 империягодина. Съоръжението е свързвало Черноморското крайбрежие с долината на река [[Марица]]. Общата дължина на съоръжението от брега на Бургаското езеро (южно от днешния квартал [[Горно Езерово]]), през [[РусокастроРусокастрон]] и Деултум до левия бряг на река [[Сазлийка]], срещу село [[Калугерово (Област Хасково)|Калугерово]] е 142 км. Днес е паметник на културата с национално значение, като една добре запазена част се намира между Горно Езерово и археологическия резерват Деултум.<ref>[http://erkesia.geopan.org/ist_spravka.htm Прабългарският пограничен вал „Еркесия“], ГЕОПАН, видяно на 16 март 2012</ref>
 
В близост до Бургас са разположени и крепостите [[Скафида]] и [[Русокастрон]].<ref>[http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/kreposti-obshtina-burgas Крепости в община Бургас], www.bulgariancastles.com, видяно на 16 март 2012</ref>
Ред 667:
{{основна|Видни личности от Бургас}}
 
Бургас е родното и творческо място на много известни личности, сред които оперната примадона [[Райна Кабаиванска]] и композиторите [[Георги Шагунов]], [[Анестис Логотетис]] и [[Емил Чакъров]]. Други интелектуалци, свързани с Бургас са писателите [[Агоп Мелконян]], [[Дядо Благо]], [[Петко Росен]], [[Антон Страшимиров]], [[Антон Дончев]], [[Недялко Йорданов]]; поетите [[Стефан Тинтеров]], [[Христо Фотев]], [[Петя Дубарова]], [[Реджеб Кюпчю]], както и на художниците [[Георги Баев]] и [[Дамян Заберски]]. Сред по известните спортисти, които са печелили български и международни първенства са европейския шампион на 100 метра бягане с препятствия [[Светла Димитрова]] и най-вече борците олимпийски шампиони [[Никола Станчев]], [[Продан Гарджев]], [[Георги Костадинов]] и [[Атанас Комчев]], както и футболистите [[Златко Янков]], [[Илия Груев]], [[Радостин Кишишев]] и треньора [[Димитър Димитров – Херо]]. Детството си са прекарали в Бургас актьорите [[Апостол Карамитев]], [[Георги Калоянчев]], [[Димитър Рачков]] и [[Тончо Токмакчиев]], както и поета [[Костас Варналис]].
 
Предвид кратките периоди които заемащите длъжността кмет на Бургас са имали до 20 век, действащите такива нямат съществено влияние върху развитието на града. Видни политици, които са били активни в пристанищния град са [[Иван Хаджипетров]], [[Димитър Георгиев Стефанов|Димитър Стефанов]] и евродепутата [[Станимир Илчев]]. Други известни политици, родени в Бургас са [[Румяна Желева]] (външен министър на България), [[Румен Овчаров]] (министър на икономиката на България) и [[Гиньо Ганев]] (първия национален [[омбудсман]]). От завещаните земи и средства на [[Александър Георгиев (предприемач)|Александър Георгиев Коджакафалията]] се изграждат Коджакафалииската-махала (днес жилищен комплекс [[Братя Миладинови (жилищен комплекс)|Братя Миладинови]]) и църквата „Св. Иван Рилски“.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Бургас“.