Разлика между версии на „Венелин Ганев“

м
Венелин Ганев е роден на [[16 февруари]] (4 февруари стар стил) [[1880]] година в [[Русе]].<ref name="ташев">{{ташев|104-105}}</ref> Учи в [[Лайпциг]] и [[Женева]], където негов състудент е [[Симеон Радев]], завършва [[философия]], [[право]] и [[музика]].<ref name="ташев"/> След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], като преподава [[Теория на правото|обща теория на правото]] ([[1908]]-[[1918]]) и търговско право (1918-[[1947]]), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, [[международно право]] и [[конституционно право]]<ref>В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.</ref>.
 
През 1908 година Венелин Ганев се включва в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. През 1919 година е [[министър на правосъдието]] във [[Правителство на България (39)|второто правителство]] на [[Теодор Теодоров]] и участва в българската делегация за мирните преговори в [[Париж]], довели до сключването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]].<ref>{{Citation |last=Ганев |first= Венелин |author-link= |year= 2005 |editor-last=|editor-first= |title = Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор |volume= |edition= |publisher= Синева |publication-date= |publication-place= София |pages= |url= |accessdate= }}</ref> След това е посланик на България в Париж (1920-1922).<ref name="ташев"/>
 
През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания [[Демократически сговор]], но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава [[Лига за защита на правата на човека]]. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] се включва като независим участник в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] и влиза в неговото ръководство. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с [[Тодор Павлов]] и [[Цвятко Бобошевски]], става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на [[монархия]]та на [[18 септември]] [[1946]].<ref name="ташев"/>
805

редакции