Коньово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
Коньово първоначално е било в местността ''Аджи азмак'', но след нашествието на османските поробители е преместено на поляна, където са си пасели [[коне]]те. От там му идва името- ''Атлоолу''(конски път) или днешно Коньово.
На08.11.2012г се постави паметна плоча с имената на 10-те убитите коньовци от турците през 1876г.
На откриването г-жа Стоянка Дойчева прочете разказа на Даньо Новаков "Кървава жътва "
...............................
...............................
КЪРВАВА ЖЪТВА В СЕЛО АТЛООЛУ
Годината е 1876.Месецът е юли.Жътварско време.В село Атлоолу сe случва едно зловещо събитие.Става една кървава жътва.
Руси Джанелата бил един от по заможните атлоолувци . Той бил трудолюбив и честен.Занимавал се със земеделие, но особено голяма слабост имал към скотовъдството.Неговото стадо овце било най хубавото в селото.Рогатия му добитък бил охранен и по хубав от този на местния султан . Имал 6 коня. Неговият ат надбягвал всички турски коне в санджака.Всичко това пораждало завист, злоба и алчност у турците ,особено на тези от село Генчджалии.
„Как може този гяурин да има по хубава стока даже от султаните !”
Ючбашията Кара Ибрахим от село Генчджалии събрал още пет нему верни заптиета им казал:
– Агалар искам с вас да свършим една добра работа .След три вечери да нападнем Руси Джанелата от село Атлоолу да му вземем конете и стоката.
Ще отидем пеша, за да възседнем конете му на връщане.Пушки и пищови не носете за да не вдигаме гюрултия.Сега е жътва и гяурите са уморени и рано си лягат.Щом отидем отвързваме конете и дим да ни няма.Добре ще е Руси да не разбере кой е взел стоката му,за да се съмнява и у българите.
Добър българин от село Генчджалии , зачул тази уговорка и още на другия ден дошъл в село Атлоолу , намерил Руси и му казал:
–Чорбаджи Руси, нашенските турци ти готвят голям уюм.След три вечери ще те нападнат за да ти вземат конете и стоката .Бъди хъберлия !
–Истина ли ми казваш добри човече?
–Истина, Русе ,аз съм християнин,ето на кръст. И той целунал двата си показалеца на кръст.
–Добре почакай малко да ти дам някой грош.
–Аз не съм дошъл за пари чорбаджи.Дошъл съм за твое добро.И си тръгнал.
„Ами сега какво мога да направя сам- нищо.Най добре ще е да споделя с това с чорбаджи Вельо .Той е мой верен приятел.Влиятелен и пред турците, може да измисли нещо.” Замислен Руси тръгнал към тях.Заварил Вельо на двора и му казал:
–Вельо, приятелю мой , голям кахър имам!
–Казвай какво се е случило?
–Дойде човек от село Генчджалии и ми каза , че ючбашията Кара Ибрахим с още пет заптиета след три вечери ,щели да ме нападнат и ограбят стоката ми!
Дай да измислим нещо това да не се случи .Ти имаш влияние сред турците,Али Герето нашенския султан ти е приятел – поговори с него .
–Слушай ,Русе аз в турско приятелство не вярвам.Пък този Кара Ибрахим от добра дума не разбира.
–Ами тогава какво ще правим?- попитал Руси
–Какво ли? Щом знаеш точно вечерта ще съберем наши добри приятели и ще ги чакаме .Ако не си отидат с добро ,и те нападнат ще те отбраняваме .Така и направили .Вельо още същата вечер обходил приятелите.Повикал ги в неговата къща за да не будят съмнение и им казал:
–Приятели нашият другар Руси Джанелата е в беда. След две вечери генчджалийските турци начело с Кара Ибрахим щели да го нападнат и ограбят стоката му!
–Затова ,всеки от вас ,който е истински приятел ,след две вечери да дойде у Руси Джанелата по тъмно .Ще чакаме турците да дойдат .Ако не си тръгнат с добро и нападнат Руси ,ще го отбраняваме .
Двете дълги мъчителни нощи за Руси изтекли. На третата вечер по тъмно дошли неговите верни другари: чорбаджи Вельо,Радан Георгиев ,Кольо Драндаря , Тодор Велев с двамата си сина Руси и Кольо,Милан Дичев със сина си Йордан и Влаю Иванов.В засадата участвали и двамата синове на Руси, Георги и Диньо.Баща им останал в къщи .Въоръжени със сопи,брадви и вили укрити по тъмните места на двора, зачакали идването на турците.След полунощ по първи петли вратника леко изскърцал.Кучето залало.Руси сграбчил газеничето и тръгнал към вратника.
Изненадан от посрещането ючбашията сурово поздравил:
–Ош болдук чорбаджи Руси.
–Ош гелдим .Отговорил Руси!
–Ти така ли посрещаш гостите си , на вратника?
–Добре дошли агалар,но Ви моля отидете си с добро ,за да не стане лошо.
–Ти кого заплашваш бе керата. Дошли сме за конете и ще ги вземем .
Това може да стане ,само ако ме убиете .
–Щом искаш ето на!Ючбашията пернал газеничето от ръката на Руси ,извадил ятагана и го забил в корема му.
Той изохкал , хванал се за корема превил се на две и паднал на земята .Това дало повод на българите да скочат от засадата и се нахвърлили върху турците .Завързал се ръкопашен бой. С брадва бил съсечен един от турците –Мустафата.Стъписани от неочакваното нападение,турците сграбили трупа на Мустафата и се изтеглили на улицата.
Отбранителната група на българите ,помислили ,че турците ще се върнат.Изчакали час два,но това не станало .Вече се разсъмвало.Те прибрали убития си другар в къщи и останали на пост чак до видело.
На другия ден погребали Руси и все очаквали , че ще се случи нещо лошо.
На десетия ден след като турците проучили точно ,кои са участвали в отбраната и са убили Мустафата ,Кара Ибрахим пристигнал в Атлоолу при Али Герето местния владетел, подал му списък и казал:
–Тези гяури искам да доведеш в конака.
–Ама…те са още на къра.
–След саат два ще се върнат нали ! Отсякъл ючбашията!
–Прати кехаята си и заптиетата ти да ги доведат.Тези гяури убиха Мустафата. Инизарския кадия присъди десет дни да работят ангария, ще жънат на Кара Султан.Затова още тази вечер трябва да ги закараме в Ини Зара .Списъкът съдържал имената на единадесетте участника в отбраната.
Али Герето се е досетил ,че това ще е отмъщение ,но неможел нищо да стори .В уговореното време всички от списъка били докарани в конака .
След появата на ючбашията , българите се досетели, че най лошото предстои.
–„Гяури, след като не си признаете кой уби Мустафата, всички сте осъдени на 10 дни ангария ,ще жънете на Инизарският султан .Така реши кадията.
–Ама трябва да си вземем сърпове ,паламарки,хляб ,вода…– казал чорбаджи Вельо.
–Там има всичко султана ще ви храни и пои.Сега всички в кауша, след малко тръгваме!–разпоредил ючбашията.
Слънцето вече залязвало.Подкарани от шест заптиета начело с Кара Ибрахим потеглили за Ини Зара.Мекият път минавал през Аджъмъка .Чорбаджи Вельо се навел да си завърже цървула,изостанал от конвоя и избягал в гората.Това станало повод ръцете на останалите десет мъже да бъдат завързани на общо въже.Смрачавало се ,когато стигнали до Аджи азма .Кара Ибрахим обявил почивка.Турците отпили по глътка ракия, запалили по лула тютюн.Вързаните мъже поседнали на земята.Почивката имала за цел да се стъмни още малко.Тогава ючбашията извикал:
–Юрюш! Това било знак турците да скочат и съсекат конвоя.Българите станали прави ,но това бил края.Разнесли се зверски викове, звън на ятагани стенания .Окървавени трупове падали един върху друг.Станало кръстец от трупове .Река от кръв потекла към извора. Доволни от стореното отмъщение ,турците се оттеглили на двайсетина крачки ,запалили лулите си ,и зачакали да мине време .Преди да си тръгнат ючбашията наредил:
–Шефкет и Юмер вие сте най млади , я отидете да проверите дали не е останал някой жив, чува ми се че някой още хърка .Мушкайте с ятаганите довършете ги !
Двете млади заптиета подходили плахо към купчината трупове и не сторили нищо,върнали се и докладвали :
– Няма живи ючбаши ,добре проверихме.
–Тогава да потегляме .
И потънали в тъмнината.
Така завършила тази кървава жътва, в която паднали не снопи, а кървави трупове на млади българи от Атлоолу дръзнали да се противопоставят на турците.
………Пролог……
На другият ден зловеща мълва се разнесла в селото.Роднините им открили мястото на злодеянието.Разпознали близките си,натоварили ги на ритлена кола ,такава с която се возят снопи,и ги разнесли по домовете им.
Учудващ бил факта, че труповете били осем.Това подхранвало надежда в близките на неоткритите,че са останали живи.
Късмет ли било , игра на съдбата, или странно стечение на обстоятелства ,под купчината трупове остават живи Радан Георгиев и Кольо Драндаря .С много рани и немощ от загуба на кръв с последни усилия се измъкват из под труповете на другарите си и се укриват в гората.Близките им ги откриват , лекуват и укриват до освобождението.
Всеки ден до освобождението Кольо Драндаря през деня го укривали в „сляп” кладенец покрит с тръни .Дочакал свободата и починал в края на 1878година .
Радан Георгиев Раданов бил по- малко наранен , възстановил се по бързо. Дочакал свободата и участвал в обществения живот на селото .Бил е дългогодишен църковен настоятел .
До последния ден от живота си не можал да забрави преживяното.Страхове и кошмари преследвали сънят му .
И зиме и лете той спял на „кьошка” на открито.Умира през 1938г.
Тъй като е бил църковен настоятел е погребан в черковния двор.
Пояснение: Атлоолу –с.Коньово
Генчджалии –с.Младово
Аджамъка –местност на запад от с.Коньово, Аджи а
== Религии ==
| |||