Фредерик Жолио-Кюри: Разлика между версии

По време на окупацията на Франция той взема дейно участие във [[Френска съпротива|Френската съпротива]]. След [[Втора световна война|Втората световна война]] той става директор на Националния център за научни изследвания (Centre National de la Recherche Scientifique), а на [[3 януари]] [[1946]] г. е назначен за Върховен комисар на [[Комисариат по атомна енергия|Комисариата по атомна енергия]]. През 1948 г. той ръководи изграждането на първия френски атомен реактор. Предан на комунизма, той е освободен от тази служба по политически причини. През [[1950]] г. получава [[Ленинска награда за мир|Сталинска награда за мир]] от [[Съюз на съветските социалистически републики|съветското]] правителство. Въпреки че запазва професорското си място в Колеж дьо Франс, когато жена му умира на [[17 март]] [[1956]] г., той поема нейните функции на председател на катедрата по ядрена физика в [[Сорбона]]та.

 

 

Фредерик Жолио умира на [[14 август]] [[1958]] г.

{{Нобел химия}}

{{DEFAULTSORT:Жолио-Кюри, Фредерик}}

[[Категория:Академици]]

[[Категория:Френски физици]]

[[Категория:Френски химици]]

[[Категория:Френски комунисти]]

[[Категория:Парижани]]