Уикипедия

Паул Керес: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
EmausBot (беседа | приноси)
Ботове
185 076 редакции
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: be-x-old:Паўль Керэс
мРедакция без резюме
Ред 14:
|световен шампион =
|ЕЛО =
|ЕЛО-рекорд = 2615 (1971 г.)
|място-свят =
|място-държава =
}}
'''Паул Керес''' е [[естонци|естонски]] и [[СССР|съветски]] [[гросмайстор]] и един от най-силните [[шахматист|шахматисти]] на своето време. Керес е също високоуважаван шахматен автор.<ref>http://www.chessbase.de/nachrichten.asp?newsid=2153 Паул Керес от Андре Шулц</ref> ЧетириЗаедно последователни пъти той пропуска шанса да играе мач зас [[СветовенВиктор шампион по шахмат|световната титлаКорчной]]. Определянса еопределяни като най-силниятсилните шахматистшахматисти, който никога не ставастават световенсветовни шампионшампиони. Четири пъти последователно Керес пропуска шанса да играе мач за световната титла. Той спечелва [[АВРО]] турнира в [[Холандия]] през 1938 г., което му дава право да играе мач за световната титла срещу [[Александър Алехин]], но мачът никога не се провежда. Керес спечелвапечели три пъти [[Първенство по шахмат на СССР|шампионата на Съветския съюз]] (1947, 1950 и 1951), както и няколко елитни турнира като [[Семеринг]] (1937), [[Будапеща]] (1952) и [[Лос Анджелис]] (1963).
 
== Ранен живот ==
Паул Керес е роден в град [[Нарва]], [[Естония]].
 
Научава се да играе шахмат от баща си и по-големия си брат. Поради недостига на шахматна литература в малкия град, Керес изучава [[шахматна нотация|шахматната нотация]] от шахматните задачи, публикувани в местния вестник и събрана ръкописна колекция от почти 1000 партии.<ref>„Гросмайсторът Паул Керес: Събраните партии на Паул Керес“, ред. и пр. от Хари Голомбек, Арко, Ню Йорк, 1977</ref> В ранните си години се отличава с брилянтен и остро атакуващ стил на игра.<ref>http://www.zone.ee/pkeres/partiid.php</ref> Той е трикратен естонски шампион при учениците в годините 1930, 1932 и 1933. Доразвива играта си по време във [[университет|висшето училище]], където играе активно кореспондентен шахмат. От 1937 до 1941 г. следва математика в [[Тарту|Тартуския]] университет и според автобиографията му, представя своето училище на няколко междууниверситетски мачове.
Ред 31:
Керес играе на първа дъска за Естония по време на шестата [[шахматна олимпиада|шахматна олимпиада]] във [[Варшава]] (1935) и се превръща в новата звезда, на която се възхищават заради енергичния стил на игра.
 
Постига редица успехи в турнири. В [[Хелзинки]] (1935) се класира втори зад Фридемам с 6,5 т. от 8 партии (6+ 1= 1–). Побеждава в [[Талин]] (1936) с 9/10 (8+ 2= 0–). Първият голям международен успех на Керес е в [[Бад Наухайм]] (1936), където поделя първата позиция с Алехин с 6,5/9 (4+ 5= 0–). На турнира в [[Дрезден]] през същата година, се класира на 8-9 позиция с 2 победи, 3 равенства и 4 загуби. Въпреки незадоволителния резултат, Керес пише, че научава важен урок от този турнир и бързо се реабилитиране на турнира в Zandvoort[[Зaндвooрт]] (1936), където заема 3-4 място (5+ 3= 3–). След това защитава шампионската си титла на Естония от [[Паул Феликс Шмид]] с резултат (3+ 1= 3–).
 
Керес има изумителна 1937 година. Побеждава в Талин с 7,5/9 (6+ 3= 0–). После заема 1-2 място в [[Маргейт]] с [[Робен Файн]], постигайки резултат 7,5/9 (6+ 3= 0–) и 1,5 точки пред Алехин. В [[Остенде]], разделя първата позиция с Файн и [[Хенри Гроб]] с постигнати 6 от 9 възможни точки (5+ 2= 2–). В [[Прага]] естонецът напълно доминира и се озовава на първа позиция с 10/11 (9+ 2= 0–). След това побеждава в тематичен турнир, проведен във [[Виена]] с 4,5/6 (4+ 1= 1–). Турнирът изисква всяка партия да започва с ходовете 1. d4 Kf6 2. Kf3 Ke4. Керес се класира на 4-5 позиция в [[Кемери]] с (8+ 7= 2–), като турнирът е спечелен от [[Сало Флор]], [[Владимирс Петровс]] и [[Самуел Решевски]]. В [[Пярну]] е на 2-4 м. с 4,5/7 (3+ 3= 1–). Успешното му представяне през годината, довежда до покана за участие на турнира в Семеринг, който Керес печели с 9/14 (6+ 6= 2–), класирайки се пред Файн, [[Хосе Раул Капабланка]], Решевски и [[Ерих Елисказес]]. Класира се на второ място в [[Хейстингс]] 1937-38 с 6,5/9 (4+ 5= 0–), на половин точка зад победителя Решевски. Също заема втора позиция в Noordwijk (1938) зад Елисказес с 6,5/9 (4+ 5= 0–). През 1938 г. в [[Стокхолм]] Керес завършва наравно с [[Гидеон Щалберг]] в демострационен мач. Двамата шахматисти си разменят по две победи и завършват четири пъти реми.
 
 
В този период от кариерата си Керес продължава да представя страната си на международната сцена. Записва четири участия на [[шахматна олимпиада|шахматни олимпиади]], включително и на неофициалната в [[Мюнхен]] от 1936 г, откъдето е носител на [[злато|златен]] медал на дъска. Спечелва [[сребро|сребърен]] индивидуален медал (1937) и [[бронз|бронзов]] отборен (1939). На неофициалната олимпиада в Мюнхен завършва реми с българина [[Георги Гешев]].
Line 70 ⟶ 69:
|}
 
== ОтказанНепроведен мач за световната титла ==
През 1938 г. Керес поделя първата позиция с Файн, с резултат 8,5/14, на АВРО турнира [[АВРО]], проведен вразличнив градоверазлични изградове цялана Холандия. На това състезание естонецът се класира пред шахматни легенди като [[Михаил Ботвиник]], [[Макс Еве]], Решевски, Алехин, Капабланка и Флор. Следва тайбрек за определяне на победителя, спечелен от Керес, който побеждава Файн с 1,5:0,5 точки. Предварително е определено, че победителят от АВРО турнира ще бъде претендент за световната титла в мач срещу световния шампион Александър Алехин. Мачът не се провежда заради избухването на [[Втората световна война]] и окупирането на Естония от [[Съветския съюз]] през 1940-1941 г. Керес започва своето висше образование през 1938 г., което допълнително допринася за провалянето на преговорите с Алехин за евентуалния двубой. През 1939 г. Керес участва в шахмат сблъсъка между [[Москва]] и [[Ленинград]], завършвайки на 12-13 позиция. Естонецът обяснява после, че не е имал достатъчно време да се подготви за това силно състезание. Но същата година печели в Маргейт с 7,5/9 (6+ 3= 0–), класирайки се пред Капабланка и Флор.
 
== Втора световна война ==
[[Файл:1991 CPA 6284.jpg|ляво|мини|Пощенска марка на СССР по случай „75 години от рождението на П. Керес“.]]
С избухването на [[Втората световна война]], Керес се състезава на [[Шахматна олимпиада|шахматната олимпиада]] в [[Буенос Айрес]]. После взима участие в турнира, проведен в същия град, на който поделя първата позиция с [[Мигел Найдорф]] с 8,5/11 (7+ 3= 1–).
 
Следващото му събитие е мач от 14 партии с бившия световен шампион Макс Еве, проведен в Холандия от декември 1939 до януари 1940 г. Керес успява да спечели сблъсъка с 7,5:6,5 (6+ 3= 5–). Този успех е голямо постижение за Керес, който не само побеждава бивш световен шампион, но и противник с много по-голям опит на шахматна дъска.
 
С подписването на пакта за ненападение между нацистка [[Германия]] и [[Съветския съюз]] на [[23 август]] [[1939]] г., Естония е официално присъединена към СССР на [[6 август]] [[1940]] г. Керес участва на първия си шампионат на социалистическата страна в [[Москва]] (1940), класирайки се на четвърта позиция (9+ 6= 4–). Това място обаче го поставя по-напред от защитаващия титлата си [[Михаил Ботвиник]]. През 1941 г. съветската шахматна федерация организира „Абсолютен шампионат на СССР“, в който право на участие имат шахматистите, класирали се на първите шест позиции от предходното първенство. Те играят помежду си по четири партии. иТурнирът неформално представлява сблъсък между Москва и [[Ленинград]]. Ботвиник е победителятпобедител в турнира с 13,5/20, а Керес се класира втори с 11/20, оставяйки зад себе си [[Василий Смислов]], [[Исак Болеславски]], [[Андор Лилиентал]] и [[Игор Болеславски]].
 
Със стартирането на инвазията на нацистите в Съветския съюз на [[22 юни]] [[1941]] г., Естония преминава под немска окупация. В периода 1941-1942 г. Керес и Алехин участват в четири турнира организирани от [[Ерхард Пост]], президент на нацистката немска шахматна федерация (на [[немски]]: ''Grossdeutscher Schachbund''). Алехин побеждава в [[Залцбург]] (юни, 1942), [[Мюнхен]] (септември, 1942) и [[Прага]] (април, 1943), винаги пред Керес, който заема втората позиция във всичките тези турнири. Те поделят първата позиция в Залцбург (юни, 1943) с 7,5/10.
 
По време на войната, Керес участва в още няколко турнира. Естонецът побеждава във всичките 15 партии в Талин на естонския шампионат от 1942 г, както и всичките пет партии в [[Познан]] 1943 г. През 1943 г. спечелва естонския шампионат, проведен в Талин и заема първо място в Мадрид 1944 г. с 13/14 (12+ 2= 0–).
 
== Застрашаващи обстоятелства ==
Втората световна война поставя Керес в опасни условия. По време на световния конфликт родната му Естония последователно и успешно преминава в ръцете на съвети, немци и пак съвети. Керес участва в няколко турнира в окупираната от нацистите част на Европа и когато Естония е окупирана от Съветския съюз, прави неуспешен опит да избяга. Впоследствие е преследван от съветската власт ([[КГБ]]) и се страхува за живота си. За щастие, Керес успява да избегне депортиране в [[Сибир]] или по-лоша съдба, като тази на Владимирс Петровс. Но тези събития забавят завръщането на естонеца на международната сцена, въпреки отличната форма в която се намира. Керес побеждава в [[Рига]] 1944/1945 г. на [[Балтийско първенство по шахмат|Балтийското първенство по шахмат]] (10,5/11). Поради политически причини не е включен в отбора на Съветския съюз, за организирания през 1945 г., радио-мач със САЩ. Също пропуска първия силен следвоенен турнир в Гронинген, спечелен от Ботвиник, пред Еве и Смислов.
 
През 1946 г. заема първо място на Естонския шампионат в Талин с 13/15 (11+ 4= 0–), класирайки се пред няколко силни съветски шахматисти-гости, като [[Александър Котов]], [[Александър Толуш]], Лилиентал и Флор. После печели в [[Тбилиси]] на [[Първенство по шахмат на Грузия|грузинското първенство по шахмат]], с почти перфектния резултат от 18/19 и класирайки се пред [[Владас Микенас]] и 16-годишния [[Тигран Вартанович Петросян|Тигран Петросян]].
 
Керес се завръща на международната сцена през 1946 г., с участието си в радио-мача между Съветския съюз и [[Великобритания]]. Въпреки че относително възстановява нормалния си живот и шахматната си кариера, събитията през войната оказват своето влияние върху шахматиста, който дори и в най-силните си години е под постоянно наблюдение от съветската шахматна организация.
 
== Три пъти шампион на Съветския съюз и мач за световната титла, връх в кариерата ==
В няколко следвоенни шахматни събития, обаче, Керес напълно доминира. Той печели изключително силното [[Първенство по шахмат на СССР|първенство на Съветския съюз]] три пъти. През 1947 г. печели в Ленинград с 14/19 (10+ 8= 1–), на 15-ия шампионат на СССР, където участват всички най-силни шахматисти на съюза, с изключение на Ботвиник. През 1950 г. печели шампионата проведен в Москва с 11,5/17 (8+ 7= 2–), който не е по-слаб от този през 1947 г. На следващата година Керес отново е шампион с 12/17 (9+ 6= 2–), надделявайки в конкуренцията на [[Ефим Гелер]], Петросян, Смислов, Ботвиник, [[Юрий Авербах]], [[Давид Бронщайн]], [[Марк Тайманов]], [[Лев Аронин]], [[Сало Флор]], [[Игор Бондаревски]] и [[Александър Котов]].
 
След смъртта на световния шампион Александър Алехин през 1946 г. [[ФИДЕ]] организира [[Световно първенство по шахмат 1948|световно първенство през 1948 г.]] за определяне на нов световен шампион с участието на петимата най-добри шахматисти на времето си&nbsp;– Михаил Ботвиник, Василий Смислов, Паул Керес, Самуел Решевски и Макс Еве. Това е първото [[Световно първенство по шахмат|световно първенство]] в историята на шахмата, когато в директен спор за титлата се състезават повече от двама шахматисти. Турнирът започва в [[Хага]] (Холандия) на 2 март 1948 г. и завършва в Москва (СССР) на 16 май 1948 г. Всеки от участниците изиграва по 20 партии. Световен шампион става Ботвиник с 14 т., а Керес и Решевски разделят 3-4 място с по 10,5 т. &nbsp;<ref name="шахматна енциклопедия">Шахматна енциклопедия&nbsp;— Съставители: Вяра Канджева, Георги Тодоров и Живко Кайкамджозов; Автори: Андрей Малчев, Валентин Луков, Венелин Алайков, Вяра Канджева, Георги Тодоров, Георги Сапунджиев, Живко Кайкамджозов, Иван Костов, Кирил Георгиев, Константин Стоядинов, Маргарита Войска, Румен Ангелов и Теодор Чипев; Държавно издателство "Д-р Петър Берон", София, 1989.</ref>
 
Керес побеждава на турнирите в [[Пярну]] (1947) с 9,5/13 (7+ 5= 1–), [[Ивонич Здруй]] (1950) с 14,5/18 (11+ 7= 1–) и [[Будапеща]] (1952) с 12,5/17 (10+ 5= 2–), като оставя зад себе си световния шампион БотниникБотвиник и шахматисти от световна величина като Гелер, Смислов, [[Ласло Сабо]] и Петросян. ▼
 
На турнира на претендентите за световната титла в [[Цюрих]] през 1953 г. Керес отстъпва на В. Смислов и Д. Бронщайн. <ref>Шахматна енциклопедия, ДИ "Петър Берон", София, 1989, стр. 69</ref>
▲Керес побеждава на турнирите в [[Пярну]] (1947) с 9,5/13 (7+ 5= 1–), [[Ивонич Здруй]] (1950) с 14,5/18 (11+ 7= 1–) и [[Будапеща]] (1952) с 12,5/17 (10+ 5= 2–), като оставя зад себе си световния шампион Ботниник и шахматисти от световна величина като Гелер, Смислов, [[Ласло Сабо]] и Петросян.
 
== Международни отборни успехи ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Паул_Керес“.