Уикипедия

Самоковска художествена школа: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
вж. беседата
Етикет: Премахнати източници/бележки
Ред 3:
 
== Живопис ==
Основоположник на Самоковската школа е зографът [[Христо Димитров (иконописец)|Христо Димитров]] от с. [[Доспей]], който след завръщането си от [[Виена]], основава частно художествено училище в Самоков. В това училище се обучават синовете му [[Захарий Зограф|Захарий]] и [[Димитър Зограф]]. Христо Димитров работиработил в [[Македония (област)|Македония]] и западните български земи.<ref>[http://www.art.bg/ic_b.htm Самоковската школа.]</ref> Неговите синове и внуци [[Захарий Зограф]], [[Димитър Зограф]], [[Станислав Доспевски]], [[Никола Доспевски]], [[Захарий Доспевски]] и [[Иван Доспевски]] също се занимават с живопис. Свързани с тях са и художниците [[Христо Йовевич]] от с. [[Широки дол]], Иван Николов ([[Йован Иконописец]]) от с. [[Продановци]] и синът му [[Никола Образописов]], [[Коста Вальов]] и синовете му Иван и Никола.
 
== Дърворезба и други приложни изкуства ==
Най-видни самоковски резбари са [[Атанас Теладур]] и неговият ученик [[Стойчо Фандъков]]. В града печатат илюстровани книги и щампи [[Никола Карастоянов]] (баща), [[Анастас Карастоянов]] (син) и [[Георги Клинков]]. Там работи също единственият български гравьор на скъпоценни камъни през 19 в. Димитър Ат. Геров-Антикаря (1815-1904).
 
== Художествено наследство ==
Самоковската школа поставя началото на т.нар. светска живопис. Освен иконопиство и дърворезба майсторите от тази школа работят и в областта на часовникарството и златарството.<ref>[http://haos.bezramka.com/?lv=2&page=36&m=%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE Българското Възраждане.]</ref>
 
==Изследвания==
* [[Никола Мавродинов|Мавродинов, Н.]] Изкуството на Българското възраждане. С., 1957, 71-76, 189-232, 251-254, 298-313, 345-350.
* [[Васил Захариев|Захариев, В.]] Самоковската гравьорска школа от XIX век. – Изкуство, 1, 1957.
* [[Асен Василиев|Василиев, А.]] Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 313-476.
* [[Владимир Свинтила|Свинтила, В.]] Икони от Самоковската школа. С., 1979.
* Рошковска, А. Възрожденска декоративна стенопис от самоковски зографи. С., 1982.
* Гергова, И. Самоковската художествена школа и украсатанаукрасата на ръкописната книга. – Проблеми на изкуството, 42, 2009, кн. 2, 42-47.
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Самоковска_художествена_школа“.