Разлика между версии на „Димитър Гичев“

редакция без резюме
(доб)
През следващите години Димитър Гичев е сред инициаторите за образуването на опозиционната [[Петорка]] (1936). През [[Втората световна война]] е против обвързването с [[Германия]] и е сред лидерите на легалната опозиция, но отказва да сътрудничи с комунистите. Министър в кабинета на [[Константин Муравиев]] (2-8 септември 1944), заради което след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] е осъден от т.нар. [[Народен съд]] на 1 година затвор.<ref name="ташев"/>
 
След освобождаването му през есента на 1945 г. преминава към опозиционния [[БЗНС „Никола Петков“]].<ref name="ташев"/> През есента на 1947 година отново е арестуван, а през април 1948 г. е осъден на доживотен затвор.<ref name="ташев"/> Цялото му имущество е конфискувано.<ref>{{cite web | publisher = zemedelskozname.com | year = 2013 | url = http://www.zemedelskozname.com/Isprateni_materiali/Lubomirov_04.06.htm | title = Димитър Гичев Любомиров 02.12.1893—26.04.1964 | work = zemedelskozname.com | accessdate = 2013-01-012}}</ref> През 1960 година е освободен от затвора.<ref name="ташев"/>
 
В 1956 г. – осмата година от излежаването на доживотната присъда – на Димитър Гичев е предложено да подпише декларация, в която да обяви, че подкрепя комунистическото управление и е готов да сътрудничи с него. Това е след свалянето на [[Вълко Червенков]] от власт и моментът е удобен, защото Гичев може да бъде представен като жертва на сталинизма и привличането му на страната на комунистите би разколебало стотиците хиляди земеделци – врагове на режима, измъчвани в лагери и затвори.
 
В замяна на подписа му, на Гичев е обещано да бъде амнистиран и дори да получи политическа позиция в комунистическата държава заедно с всички произтичащи от това привилегии. Гичев разбира, че ако приеме, ще пречупи окончателно земеделското движение в България, и отказва<ref>[http://senzacia.net/%D1%80%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE/%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%86%D1%8A%D1%82-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BB-30758 Земеделецът Димитър Гичев предпочел затвора пред сделка с БКП] </ref> !!
 
Освобождават го от затвора чак през 1962 г. Болен и изтощен, земеделският лидер прекарва последните две години от живота си в бедност и забвение.
 
Домът на Димитър Гичев в София е бил на [[Шипка (улица в София)|ул. „Шипка”]] № 46 до [[38 ОУ „Васил Априлов“, София| училище „Априлов”]]. След демократичните промени в 1989 г. в къщата се настаняват[[Иво Недялков| „бизнесмени”]], подмамили хиляди хора да им предоставят спестяванията си, а след фалита на [[Финансова пирамида|финансовата им пирамида]] едноетажната къща става ресторант. Паметната плоча с името на Гичев е снета от фасадата на къщата.
 
Ще се помнят обаче думите на Димитър Гичев пред комунистическия съд, казани след произнасянето на доживотната му присъда: „Не са малцина онези, които са имали Голгота в живота – малцина са онези, за които има Възкресение“.
 
Димитър Гичев умира на [[26 април]] [[1964]] година в [[София]].<ref name="ташев"/>
493

редакции