|
'''Митът за пещерата''', познат още като '''Алегорияалегория за пещерата''', '''Платоноватаплатоновата пещера''' и '''Притчатапритчата за пещерата''', е алегория, използвана от гръцкия философ [[Платон]] в неговиянеговото трудсъчинение „[[Държавата (Платон)|Държавата]]“. Написан е като въображаем диалог между учителя на Платон - [[Сократ|Сократ]] и брата на Платон - Главкон в началото на Книга VII. Алегорията за пещерата е представена след [[Метафора за слънцето|Метафората за слънцето]] и [[Аналогия на разделената линия|Аналогията за разделената линия]]. Алегориите са обобщени чрез [[Диалектика|Диалектиката]] в края на Книги VII и VIII.
В диалога Сократ описва група хора, които са живелиживеели оковани за стенастената в пещера през целия си живот, обърнати с лице към стената. Хората наблюдават сенките на стената от неща, минаващи пред огъня зад тях и започват да приписват форми на тези сенки. Според Сократ сенките са най-близкото нещо до реалността, което затворниците могат да видят. След товакоето той обяснявадобаве, какче философът е като затворник, но който е освободен от пещерата и разбира, че сенките на стената не представляват реалността изобщо реалността, тъй като тойе можеспособен да възприеме истинската форма на реалността вместо обикновените сенки виждани от затворниците.
Алегорията е свързана с Платоноватаплатоновата [[Теория за формите|Теория за формите]], според която "Формите" (или "Идеите"), а не материалния променящ се свят, който ни е познат чрез усещането, притежават най-голяматависшата и фундаментална форма на реалност. Само познанието на формите съставлява истинско познание. В допълнение, алегорията на пещерата е опит да се обясни мястото на философа в обществото :или това е опит за просветление на "затворниците".
== ''Диалектика'' ==
Алегорията за пещерата е представена от Платон след [[Метафора за слънцето|метафората за слънцето]] и [[Аналогия на разделената линия|аналогията за разделената линия]]. Алегориите са обобщени чрез [[Диалектика|Диалектиката]] в края на Книги VII и VIII.
Във въображаемия диалог на [[Платон|Платон]], Сократ започва като описва сценарий, в който това което хората възприемат за реално всъщност ще е илюзия. Той иска от Главкон да си представи пещера, обитавана от затворници, които са оковани и дъжани неподвижни от детство: освен че техните ръце и крака са държани неподвижно и техните мозъци са промити като са задължени да гледат в стената пред тях. Зад затворниците има огромен огън, а между затворниците и огъня има пътека, по която ходят хора, носещи предмети на главите си „включващи фигури на хора и животни направени от дърво, камък и други материали“. Затворниците наблюдават сенките, хвърляни от хората без да знаят, че това са сенки. Има и ехо чрез стената от шума от пътеката.
|
