Мит за пещерата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
стил |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
В диалога Сократ описва група хора, които живеели оковани за стената в пещера през целия си живот, обърнати с лице към стената. Хората наблюдават сенките на стената от неща, минаващи пред огъня зад тях и започват да приписват форми на тези сенки. Според Сократ сенките са най-близкото нещо до реалността, което затворниците могат да видят. След което той добаве, че философът е като затворник, но който е освободен от пещерата и разбира, че сенките на стената не представляват изобщо реалността, тъй като е способен да възприеме истинската форма на реалността вместо обикновените сенки виждани от затворниците.
Алегорията е свързана с платоновата [[Теория за формите|Теория за формите]], според която "Формите" (или "Идеите"), а не материалния променящ се свят, който ни е познат чрез усещането, притежават най-висшата и фундаментална реалност. Само познанието на формите съставлява истинско познание <ref>Watt, Stephen (1997), "Introduction: The Theory of Forms (Books 5–7)", Plato: Republic, London: Wordsworth Editions, стр. xiv–xvi, ISBN 1-85326-483-0</ref>. В допълнение, алегорията на пещерата е опит да се обясни мястото на философа в обществото или това е опит за просветление на "затворниците".
== ''Диалектика'' ==
Ред 17:
Сократ после допуска, че затворник е освободен и му е позволено да се изправи. Ако някой му покаже нещата, които са хвърляли сенките, той не би ги разпознал като това, което са и не би могъл да ги назове; той би вярвал, че сенките на стената са по-реални от това, което вижда.
==
{{commonscat|Allegory of the cave}}
<references
{{превод от2|en|Allegory_of_the_Cave|463669494}}
[[Категория:Платон]]
| |||