Петър Топалович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 14:
'''Петър Топалович''' ({{lang-sr|Петар Топаловић}}) е сръбски офицер, заемал висши командни и военноадминистративни длъжности при управлението на [[Милан Обренович]]. По време на [[Сръбско-българска война|нашествието в България]] през 1885 година командва сръбските войски в [[Бой при Брезник|боевете при Брезник]], [[Бой при Гургулят|Гургулят]] и [[Пиротско сражение|Пирот]].
 
== Кариера ==
Топалович постъпва отрано (през 1855 година) в Артилерийското училище в [[Белград]]. След завършването си през 1860 дълго време се обучава в [[Прусия]] (1861-1863) и във [[Франция]] (1864-1866). В по-късните си години преподава стратегия и военна история в Белградската военна академия. По-късно преподава стратегия и военна история в Белградската военна академия.<ref name="voa-topalovic">[http://www.voa.mod.gov.rs/srb/Istorijat/znacajne_licnosti/Topalovic.html Петар Топаловић] (Министарство одбране Републике Србиjе. Воjнообавештаjна агенциjа, посетен на 12.01.2013)</ref>
 
Топалович постъпва отрано (през 1855 година) в Артилерийското училище в [[Белград]]. След завършването си през 1860 дълго време се обучава в [[Прусия]] (1861-1863) и във [[Франция]] (1864-1866). В по-късните си години преподава стратегия и военна история в Белградската военна академия. По-късно преподава стратегия и военна история в Белградската военна академия.<ref name="voa-topalovic">[http://www.voa.mod.gov.rs/srb/Istorijat/znacajne_licnosti/Topalovic.html Петар Топаловић] (Министарство одбране Републике Србиjе. Воjнообавештаjна агенциjа, посетен на 12.01.2013)</ref>
 
Службата си в сръбската армия Топалович прекъсва през 1861 заради заминаването си в чужбина. След 1867 служи в постоянната армия, в министерството на войната. По-дълго (1868-1873) се задържа в щаба на [[Шабац|Шабацкото]] военно окръжие. В навечерието на [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война (1876)]] е произведен в чин майор и е поставен начело на щаба на Тимошката дивизия. В края на юли е преместен при фактическия главнокомандващ генерал [[Михаил Черняев|Черняев]], а след два месеца е произведен в подполковник. До сключването на мира (март 1877) ръководи щабовете на различни армейски части. През [[Сръбско-турска война (1877-1878)|втората война с турците (1877-1878)]] получава пряко командване – първо на Дунавската, а по-късно (22 декември) на Ибарската дивизия.<ref name="voa-topalovic"/>
 
От 1878 Топалович служи в Главния генерален щаб, където се издига до полковник (1881) и началник на отдел – длъжност, която запазва (с прекъсвания) до 1884.<ref name="voa-topalovic"/> В началото на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]] командва Моравската дивизия., с която Постигапостига успехи срещу отделни български отряди [[бой при Трън|при Трън]] и [[бой при Брезник|при Брезник]], но пристига на [[битка при Сливница|полесражението при [[Сливница]] със закъснение и твърде малко сили и пропуска възможността за обход на българските позиции в битката, която решава изхода от войната.<ref>Ђорђевић, Владан. Историjа српско-бугарског рата. Београд, 1908. [http://scr.digital.nb.rs/document/NBPI-knjige-078 Том 2], стр. 632-636, 733-734 (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе, посетена на 30.01.2013)</ref> Въпреки това след поражението в [[битка при Сливница|Сливнишката битка]] крал Милан му поверява командването на [[Нишавска армия|Нишавската армия]].<ref>Jовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Београд, Геца Кон, 1934. [http://scc.digital.nb.rs/document/TDJ-0989-009 Том 3], стр. 290-291 (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе, посетена на 10.01.2013)</ref>

След войната постъпва в правителството на [[Милутин Гарашанин]], първо като министър на строежите (март 1886 - януари 1887), а по-късно като министър на войната (до май 1887). Докато е начело на военното министерство получава генералски чин.<ref name="voa-topalovic"/>
 
== Източници ==