Разлика между версии на „Покръстване на помаците (1912 – 1913)“

редакция без резюме
[[Файл:Baptizing the village of Devin.jpg|дясно|мини|250п|Сцена от покръстването в [[Девин]].]]
[[Файл:Tano Nikolov cheta.jpg|дясно|мини|250п|Покръстителната{{без четаталиценз|18:57, 2 февруари 2013 (UTC)}} Четата на [[Тане Николов]] (в средата). Пред войводата легнал е [[Мамин Колю]]. Отдясно на войводата е отец Ной Ангелов (поп Нойко), а преди него е отец Стронгелов от [[Турян]]. Отляво на войводата, до момиченцето, е архимандрит Стоян Шоков, бъдещият екзарх [[Стефан I (екзарх)|Стефан]].]]
 
'''Покръстването на помаците от 1912 и 1913 г.''', известно още като '''кръстилката''', е масово покръстване на [[помаци|българите-мохамедани]] от [[Родопи]]те, [[Западна Тракия]] и Източна [[Македония (област)|Македония]], извършено под ръководството на [[Българската православна църква|българската православна църква]] (БПЦ) в края на 1912 година<ref>{{cite book
}}</ref> и в първите месеци на 1913 г.
 
Започнато в разгара на [[Балканска война|Първата балканска война]], то цели приобщаване на помаците към останалите българи чрез приемането на християнството. Покръстени са общонеизвестен около 200&nbsp;000брой души , свидетел е бил най -вероятно грък ( патриаршист ) , след като се намеква ,че свещенниците са били екзархисти .Което поставя под съмнение достоверността на този източник .<ref>Стоянова, Пл. [http://www.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf ''Покръстването на българите мюсюлмани'', стр. 2-3], в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295</ref> с методи, определени като „принудителни“ от разследващата комисия на [[Карнегиева фондация за международен мир|Карнегиевата фондация за международен мир]].<ref>''Доклад на международната комисия за разследване на причините и провеждането на Балканските войни'' ([[Карнегиева анкета]]), в: ''Другите Балкански войни'', Фондация "Свободна и демократична България", София 1995, [http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava4_1.html стр. 146] (от сайта „Книги за Македония“, 05.06.2009)</ref>
 
Акцията се провежда със знанието и субсидията на правителството на [[Иван Евстратиев Гешов]], но при съпротивата на военните власти, особено до навечерието на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. На много места по заповед на Главното командване на армията покръстителните мисии са възпрепятствани от местните военни власти, както и от някои войводи като [[Гоце Междуречки]]. Покръстването се извършва със съдействието на чети, водени от [[Христо Чернопеев]], [[Тане Николов]], [[Иван Ботушанов]] и други войводи на бившите [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]].<ref>Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, София 2004, с. 111-113.</ref>
 
Резултатите от покръстителната акция са нетрайни, защото още в началото на 1914 г. значителна част от новопокръстените се връщат към открито изповядване на [[ислям]]а.<ref>Стоянова, Пл. [http://www.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf ''Покръстването на българите мюсюлмани'', стр. 10], в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295</ref> МакарТези чедействия десетилетия нареддоказват дейци,че на БПЦпокръстващите защитаватсе покръстването, презса 1934приемали годинавярата Светият Синоддоброволно определя тези насилствени действия като „''черно петно за светата ни църква''“.<ref>Елдъров,най-вече Светозар.по Православиетоикономически напричини война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, София 2004, с. 115.</ref>
Поместените документи в сборника "Завръщане към българския род" (т. І, С., 2001) показват че огромен брой мохамедани от 1877 до 1912 г. доброволно преминали към християнството и възприели български имена: повечето от тях били наскоро помохамеданчени, а други пазели спомена за своя български произход (стр. 67-271). Документите за покръстването през 1912-1913 г. (стр. 275-381) пък съдържат данни за връщане към християнската религия в селища, където изобщо не е стъпвала нито войска, нито чети. На много места българите мохамедани сами събаряли минарета, по време на масовото покръстване играели хора и с облекчение скъсвали с турското минало. Показателен е фактът, че в редица селища хората разказвали за пазените от тях стари български книги и църковни предмети, сочели руините на християнски църкви и гробища в землищата им, привеждали предания за българския си произход. Ако някъде е имало съпротива, тя е била организирана от фанатизирани ходжи и джамийски настоятелства.
 
== Външни препратки ==
* [http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1878-1944.html Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 - 1944 г.]
* [http://www.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf Покръстването на българите мюсюлмани]
* [http://www.bghelsinki.org/upload/resources/2003_Muslims_fm.doc The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878]
* [http://pomak.webs.com/ptmtm/pomaks.html Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония]
 
{{commonscat|1912 Pomak Baptism}}
45

редакции