Циклотрон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махнах едно излишно "се", няколко знака за нов ред и преместих една точка |
добавено "от" |
||
Ред 3:
== Принцип на действие ==
Идеята на циклотрона е проста. Между два кухи електрода с полукръгла форма (наречени ''дуанти'') се прилага променливо електрическо напрежение. Дуантите са разположени във вакуумна камера между полюсите на силен електромагнит, който създава постоянно магнитно поле. Частиците се намират в камера в центъра (инжектор) и се насочват по окръжност в магнитното поле, като при всеки оборот се ускоряват при преминаването през процепа между дуантите от електрическото поле. За да се получи това, е необходимо честотата на изменение на полярността на напрежението на дуантите да е равна на кръговата честота на частицата. С други думи, циклотронът е един ''резонансен ускорител''. С увеличението на енергията на частиците при всеки оборот, радиусът ([[циклотронен радиус]]) на траекторията им ще се увеличава, превръщайки се в плоска спирала. При последното завъртане по спиралата се прилага допълнително отклоняващо поле и снопът частици се извежда от пределите на дуантите.
[[Картинка:Cyclotron patent.png|thumb|300 px|left|Устройство на циклотрона от заявката за патент на Ърнест Лорънс от 1934 г. Магнитното поле е насочено перпендикулярно на равнината на рисунката.]]
Недостатък на циклотрона е това, че в него не могат да се постигнат големи енергии на частиците, тъй като при високи скорости започва да се проявява релативистката зависимост на периода на завъртане от скоростта на частиците. С увеличението на скоростта този период расте и затова при всяко поредно попадане в ускоряващия процеп частиците започват все повече да закъсняват, докато в един момент приложеното поле започва дори да ги спира. Затова за получаване на частици с високи енергии се използват други, по-сложние ускорители, например [[синхротрон]]и и [[синхрофазотрон]]и.
| |||