|
К А Р А Т Е
===========
П Р Е Д Г О В О Р
Литературното значение на двете японски думи, които съставят израза кара-те, е „празна ръка“. Това всъщност е система за само защита, която се основава на ефективното използване на невъоръженото тяло. Тази система се състои от техника на блокиране и отбиване на една атака и контраатакуване на противника чрез мушкане, удряне или ритане.
Главната цел при карате е да се развие максималната съгласуваност между съзнанието, волята и мускулното действие, при което се проявява максимално възможното контролирано освобождаване на енергията.
Основно изискване на карате е необходимостта да се развива едновременно владеенето както на съзнанието, така и на тялото. Волевата подготовка трябва да бъде целенасочена към контролираните изяви на двигателните действия на човека. Ако една от страните на тренировката (волевата или физическата) бъде пренебрегната заради другата, не може да се постигне максималното, разрушава се основата за хармонично развитие и напредък.
Физическата подготовка не е отделена от нейното антично (гръцко) разбиране - съчетание на сила и красота. Съвременното общество се нуждае от този нов и в същото време стар вид "сила", която човек може да развие за самозащита и взаимопомощ срещу насилие.
Карате не се базира изцяло върху отказ от употреба на насилие, като в същото време набляга върху физическата находчивост независимо от използуваните оръжия. Усъвършенствуването на карате дава възможност на цялата физическа и психическа енергия да се отдаде целенасочено, еднопосочно.
В голяма степен силата, която противникът употребява при нападение, може да бъде използувана от нападнатия (практикуващ карате) и обърната срещу него.
Необходимо е да се подчертае съществената разлика между карате-Шо, Джу-Джу-Цу-карате и карате-До.
Джу-Джу-Цу-карате е елементарна форма на самозащита, лишена от всякаква етично-философска обосновка. То е послужило като основа за изграждането на карате-До. Това определя и ограниченото му разпространение.
Практикуващите карате-Шо, са привърженици главно на ефектните физически умения (чупене на дъски, тухли, убиване на животни и др.).
Карате-До е построено изцяло върху хармонична връзка на съзнанието и тялото. Основа е развитата сръчност и дисциплина, които имат за цел да бъдат в услуга, а не да вредят на обществото.
В настоящата книга се разглеждат основните принципи и практика на карате. В основата са залегнали най-съществените елементи от окинавската форма на карате, но изменени и пречупени в светлината на корейската форма на карате-Схай-джус. Схай-джус и карате са всъщност едно и също. Несъществени разлики се появяват във външната форма на някои от движенията. Докато при карате движенията протичат в строго определена догматична форма, при схай-джус те са по свободни.
Малките отклонения от класическите форми на карате бяха направени под влияние на Хван Джън Нам - шампион на Азия по карате за 1949 г., който в продължение на 5 години като студент в България сподели своя опит с нас.
Като първи опит в нашата литература несъмнено книгата не ще успее да даде отговор на всички въпроси, които биха интересували любознателния читател. Авторите с благодарност ще приемат отправените им критични бележки.
СЪЩНОСТ НА КАРАТЕ
Карате е наука и изкуство за самозащита, която се е развивала в продължение на столетия в източните страни и е получила в момента разпространение в целия свят. Системата се базира на използуване „естествените“ оръжия на тялото - ръце, крака и др., които, подложени на продължителна и целенасочена подготовка, се превръщат в скрити, невидими за нападателя оръжия. Тяхната ефективност се появява в необходимия момент със светкавична бързина и поразяваща сила.
Основата на техника на карате се изгражда от научните принципи за движение на човешкото тяло, които се използуват в подготовката на каратиста, и позволяват той да се оформи като здрава, хармонично развита физическа и умствена личност.
Китайските карате-майстори считат карате като продължение на религията им. Окинавските каратисти го приемат като способ на живота. Ние не можем да се съгласим с подобни концепции, но в същото време трябва да отбележим голямата роля на карате както за физическо, така и за морално усъвършенствуване на човека.
Като самозащита карате има най-дълга история. Но едва в последните години използуваните техники бяха подложени на научни изследвания и се извлякоха принципите на най-ефективното изпълнение на многообразните движения на човешкото тяло.
Тренировката на каратиста се основава на тези принципи и на знанията за работата на мускулите и целия двигателен апарат, както и на извънредно голямото значение на взаимозависимостта между движение и равновесие (стабилност на човешкото тяло). Всичко това обуславя необходимостта изучаващият карате да съчетае физическата и психическата си подготовка, за да може успешно да се защитава срещу евентуално нападение.
Много девойки и жени практикуват карате не само и не главно поради неговата ефективност като средство за самозащита, а специално за добре оформена фигура, която се получава в процеса на тренировките. Високата емоционална наситеност на тренировките по карате и поддържането на физическата активност на високо ниво в продължение на дълги години правят карате еднакво достъпно както за деца, така и за хора в напреднала възраст.
Като спорт карате се оформя по-късно. Едва след Втората световна война започнаха да се изграждат международни организации по карате, а с това се даде тласък на популяризирането и развитието му като спорт в света.
Несъмнено един от най-важните фактори, безусловно необходим за постигане на високи резултати, е вникването в дълбоката същност на карате. Това е решителността и смелостта, изявени във всяко изпълнено движение. Без това чувство на решителност карате-движенията стават празни, слаби и безжизнени. Трябва да се има предвид, че тази същност не може да бъде постигната, докато движенията в действителност не станат психо-физическа реакция.
Един от основните принципи на карате е принципът на без мисловността, т.е. способността да се очисти съзнанието от всякакви мисли. Първоначално това изглежда странно и безцелно. При по-задълбочен анализ се вижда, че това съвсем не е така. Основна предпоставка да се постигне победа в една схватка е да се „разгадае“, да се види по-точно и ясно противникът. Колкото по-напрегнато се съсредоточава вниманието върху противника, толкова по-малко ще се знае за него. За да се види той в неговата цялост, необходимо е на него да се гледа като на действително реално същество. Противника не е само ръка, крак, ритник и т.н. Той е преди всичко човек, който представлява определена комбинация от техники и е притежател на неограничено количество стратегия. Той е човек и следователно носител на всички ограничености, слабости, страхове на човешкия вид. Да се гледа на него по какъвто и да е друг начин, означава да се отслабят собствените позиции. За да се види противникът по подобен начин, необходимо е да се изчисти съзнанието от всякакви мисли за самозащита, техники и др. „Втренчете се в очите му и вижте там всичко“ - това е основното правило при карате.
Принципът на непрекъснатост при карате е много важен и труден за постигане. Формулиран най-просто, той означава, че защитата трябва да започне, след като е започнала атаката на противника. Това не означава, че движението на ръката трябва да започне веднага, след като ръката на противника е започнала да се движи. Касае се преди всичко до вътрешната, мисловна защита. Това означава, че координацията на рефлексите трябва да бъде такава, че когато защитата стане физическа, телесните защитни средства (ръка, крак или др.) трябва да реагират като стреляща пушка. Когато се наблюдава изпълнения на карате-майстори, добива се впечатление, че защитата е бавна и прекъсната. Това не е случайно. Добрият каратист просто отлага физическата си защита до удобния момент. Тъй като неговото защитно действие е един рефлекс, едно изключително бързо противодействие, той е способен да блокира една атака дори тогава, когато тя е наполовина завършена, преди той да започне защитата си.
Усъвършенствуването на рефлексите и реакциите до такава степен неминуемо довежда до въпроса: Не би ли загубил човек, ако усъвършенствува своите защитни рефлекси единствено заради адекватна самозащита - той не би могъл да притежава добър контрол върху рефлексите си.
| 