Синклер Луис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 55:
'''Синклер Луис''' ([[1885]]–[[1951]]) е [[Съединени американски щати|американски]] [[писател]], носител на първата присъдена на американски писател [[Нобелова награда]] за литература ([[1930]]). Известен със сатиричните си, социално-критични романи. Написал е общо 22 романа и три пиеси. Макар да критикува американския начин на живот, погледът му върху ''„американската човешка комедия“'' като цяло е оптимистичен.
Синклер Луис е роден в малко [[прерия|прерийно]] селище в сърцето на Минесота на [[7 февруари]] [[1885]] г. Той е третият син в семейство на лекар и дъщеря на лекар. Луис е едва шестгодишен, когато майка му умира от туберкулоза. На следващата година баща му се
През 1902 г. постъпва в университета „Обърлин Академи“, оттам се прехвърля в [[Йейл]]. След една година, разочарован и от Йейл, заминава за Панама да търси работа на строящия се канал. Известно време работи като портиер в социалистическата комуна на [[Ъптон Синклер]] (1906–07). Запознава се с [[Джек Лондон]] и по-късно му продава идеи за къси разкази. Дипломира се с магистърска степен през [[1908]] г. и работи предимно като [[журналист]]. За кратко става член на социалистическата партия. Първата му публикувана книга е „Хайк и самолета“ (HIKE AND THE AEROPLANE). Тя излиза през 1912 г. под псевдоним Том Грейъм. Следващата – „Нашият г-н Рен“ (OUR MR WRENN) (1914) разказва за млад и наивен човек, който мечтае за приключения, пътува из чужди страни и накрая се връща към обичайния си, спокоен живот. Подобни герои населяват и другите романи на Луис. След публикуването на първите си два романа, Луис се посвещава изцяло на писането. През 1914 г. се жени за Грейс Ливингстън Хегър, редакторка на „Вог“. Синът им Уелс е кръстен на прочутия английски писател [[Хърбърт Уелс]].
„[[Главна улица]]“ (известна още като „[[Главната улица]]“) излиза късно през есента на [[1920]] г. и до Коледа става бестселер. „Нов глас зазвуча в Америка“, пишат критиците. Журито, което определя носителите на наградата „[[Пулицър]]“, гласува за него, но управителният съвет на Колумбийския университет отхвърля решението и дава наградата на [[Едит Уортън]] за романа ѝ „[[Възрастта на невинността]]“. Обаче славата вече е дошла при Синклер Луис. Романът е признат за майсторска картина на идеализма и реалността в ограничената среда на малкия град. Тази Главна улица е продължение на много други главни улици. Тя представлява поредица от евтини магазинчета, грозни обществени сгради. Градът е като много други малки градове в средна и западна Америка, населяван от хора, които взаимно се задължават да спазват остарели, потискащи ги правила. Главната героиня, Керъл Кеникът, е еманципирана жена в конфликт с конформизма в Гофър Преъри (гофър е голям гризач, срещащ се в западните щати на САЩ). Преди да се омъжи за д-р Уил Кеникът от Гофър Преъри, Керъл е следвала библиотекарство в Чикаго. Градът, в който пристига, няма нищо общо с романтичните ѝ представи за отворено и демократично американско общество. Керъл става член на Библиотечния съвет, насърчава гражданите да четат и се научава да играе бридж, но скоро разбира, че теми като работническите профсъюзи и справедливото разделяне на печалбата са нежелателни в разговор с местните хора. Керъл се запознава с млад шведски моряк, но той напуска града, преди да успеят да стигнат по-далече от разговори и разходки. Тя напуска съпруга си и заминава за Вашингтон. В крайна сметка се завръща отново в Гофър Преъри, без обаче да се чувства победена. „Не смятам, че Главната улица е толкова красива, колкото трябва да бъде! И не смятам, че миенето на съдове е напълно достатъчно за жените!“
| |||