Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
'''Терористичният акт в град [[Беслан]]''' на руската автономна република [[Северна Осетия]] в началото на септември [[2004]] година е дело на [[Чеченска република|чеченски]] бунтовници, които превземат местно училище и задържат като заложници най-малко 1200 възрастни и деца. След двудневни преговори руски специални части щурмуват сградата. По време на акта и спасителната операция умират над 300 от заложниците. Събитието е познато като "Трагедията в Беслан".
 
Терористичният акт в Беслан започва на 1 септември 2004, когато въоражени сепаратристкисепаратистки чеченски терористи взимат като заложници стотици деца и възрастни в Първо училище в Беслан , северна Осетия(федерация на Русия) по време на Втората Чеченска война.
На 3 септември , 3 дни след обсадата, има експлозия в училището, чийто произход се случва по необясними причини, предизвиква паника в децата, по които похитителите стрелят и. Стрелба безцеремонната,открита,както по-скороот терористите така и безцеремонна, хаотична намеса на руските специални сили . Според официалните данни има 344 цивилни убити, от които 186 деца.
 
== Събития преди покушението ==
• 9 май 2004: убииствотоубийството на чеченския президент Ахмад Кадиров с бомба, по време на посещението на официалния военен парад , посветен на Грозни победата във Втората Световна война.<br />
• 21/22 юни 2004: вълна от терористични атаки в Назран, столица на Ингушетия, 95 мъртви<br />
• 24 август 2004: унищожаване по време на полет от самоубийствени терористични действия на два самолета ТУ-154 и ТУ-134 над Тула и Ростов на Дон, 90 смъртни случая<br />
 
===== 1 септември =====
В Русия 1 септември е много популярен празник във всички училища. Всяко дете, придружено от своите родители и членове на семейството празнува ”Първият учебен ден”. След изслушване научителскитена учителските речи, по-малките получават цветя от по-големите. Тази традиция умишлено е използвана от терористите,за да вземат максимален брой хора като заложници.
 
 
 
==== Ден 1 ====
В 9h30 местно време(GMT+3) на 1 септември 2004 , група от около 32 мъже и жени нахлуват в училище №1 в Беслан,където има ученици на възраст от 7 до 18 години. По-голямата част от нападателите носят черни качулки ,а няколко други са оборудвани с взривни колани. След кратка престрелка с полицията,по време на която 5 полицая и 1 от нападателите са убити, терористите влизат в сградата. Над 1300 човека са взети като заложници. 50 успяват да избягат в настъпилата суматоха в началото.
В началото има несигурност в действителния брой на заложниците, руските власти казват 350,докато други източници посочват 1000. Малко по-късно се чуват изстрели; става ясно,че терористите са убили 20 възрастни,за да сплашат пазителите на реда. Около училището е създаден кръг на сигурността, съставен от руската полиция и специялниспециални сили- Спецнез. Нападателите събират похитените във физкултурния салон.
За да поддържат атмосферата на терор, те заплашват да убият 50 заложника за всеки убит от полицията похитител и 20 –за всеки ранен. Заплашват също да взривят училището при най-малкия опит за намеса на специалните части.
В началото , руското правителство опитва да води преговори, като изпраща педиатъра Леонид Рошал,който вече е участвал в преговори с похитителите в театър „Дубровка” в Москва през 2002г., по време на изпълнението на Норд-Ост. Специална среща на Съвета за сигурност на ООН се провежда вечерта на 1 септември. Изисква се „безусловното освобождаване на заложниците в Беслан.”
 
На [[1 септември]] 2004 година около 32 чеченски сепаратисти, сред които две жени, взимат за заложници между 1200 и 1300 деца и възрастни, събрали се по случай първия учебен ден в бесланското училище №1. Похитителите събират всички в салона по физическо възпитание, но в първоначалния хаос около 50 души се измъкват и съобщават на властите.
 
Бунтовниците почти веднага убиват най-малко 15 души, повечето мъже. Минират салона със саморъчно изработени експлозиви. Заплашват, че ще убиват и ще взривят училището при опит за нападение или освобождаване на заложниците. На мястото се събират местната милиция, части от руската армия, [[ОСНАЗ]] и [[ОМОН]].
==== Ден 2 ====
2 септември 2004, преговорите между Рошал и похитителите се оказват безрезултатни,те отказват да се занесат храна и лекарства , а дори и да се отстранят телата на убитите при нападението. Много от похитените, по-специално децата са задължени да свалят дрехите си, заради горещината в салона. Нямат какво да пият и са принудени да пият урината си. Гледка ,която би шокирала целия свят.
В следобедните часове , 26 майки и техните деца са освободени след на преговори с бившия президент на Ингушетия Руслан Аушев.
Към 15h30, се чуват две експлозии. По-късно става ясно,че две гранати са хвърлени от терористите,за да се предотврати опит за проникване на силите за сигурност.
 
последно, версията на местното население: снайперист на специалните сили ,който стреля по терорист,седнал върху детонатор.
 
Експлозията е сигнал за хаотична битка между специалните сили , армията на Министерството на Вътрешните работи и терористите. Прилагат се големи средства: хеликоптери, и танкове, иа много въоражени цивилни се включват в сраженията. Предизвикват се експлозии от терористите и салона е напълно разрушен към 1515h.
Руските сили казват,че имат контрол над ситуацията, въпреки че се случват сраженияследните събития: така в сутерена , трима похитители ,избягали с похитени, биват убити,както и заложниците; къща, в която са се укривали терористите , на 40метра от физкултурния салон, е разрушена към 23h с огнехвъргачи и с помощта на танковатанкове.
 
 
 
В началото руското правителство обявява, че няма да освобождава заложници със сила и започва мирни преговори. По данни на преговарящите терористите не посочват точни искания, но в тетрадка на един от заложниците са вписани искания за изтегляне на руските воискивойски от Чечения и признаване на нейната независимост. Двудневни преговори водят до освобождаването на едва 26 кърмещи жени с по едно дете. На [[3 септември]] две последователни експлозии в училището, за чиито произход съществуват няколко теории, карат армията и специалните части да шурмуват сградата с два танка, поне един хеликоптер и огнехвъргачка.
[[Чечения]] и признаване на нейната независимост. Двудневни преговори водят до освобождаването на едва 26 кърмещи жени с по едно дете. На [[3 септември]] две последователни експлозии в училището, за чиито произход съществуват няколко теории, карат армията и специалните части да щурмуват сградата с два танка, поне един хеликоптер и огнехвъргачка.
 
Руското правителство търпи много критики заради решението си да атакува с толква тежки оръжия, тъй като техният огън ранява и заложници. В битката се включват и цивилни със собствени оръжия. До вечерта специалните части превземат учиището, но престрелката с избягали терористи продължава в мазето и в съседните сгради, а в училището започвасе образува пожар. Според очевидци един от терористите е линчуван от тълпата. ОМОН хваща един невъоръжен терорист, по-късно идентифициран като [[Нур-Паши Кулаев]].
 
При операцията по спасяването загиват около 332 заложници. Общо жертвите сред заложниците и силите на реда са най-малко 396 души, починали в училището или в болница. Около 700 получават спешна помощ на място, а 437 постъпват в болници в Беслан и Владикавказ. Много деца търпят трайни увреждания - загуба на крайници и очи - и психологически последици. След завръщане у дома едно момиче се самоубива.
== Самоличност на похитителите ==
 
Главният отговорен за това похищение изглежда, че е на Шамил Басаев и Магомет Евлоев, Басаев пише за този акт в публично писмо в интернет.
Но по време на терористичния акт,самоличността на терористите не е известна.Предполага се ,че става въпрос за чеченски бунтовници, но Асламбек Аслаханов отрича тази информация: ‘Те не са чеченци,когато започнах да говоря с тях на чеченски, те ми отговориха: Не те разбираме, говори руски’. СепярятисткияСепаратисткия лидер Аслан Махадов също отрича да е замесен и осъжда всички нападения срещу цивилни. Този случай е подобен на атаките в болницата в Будьоновск през 1995г. и в театъра в Москва през 2002г,по инициатива на чеченски бунтовници. Руското правителство предполага ,че става въпрос за международни терористични групи на казахи, чеченци,араби, татарци, дори руснаци.
На 12 септември 2005, прокуратурата съобщава ,че само 22 от телата на терористите са идентифицирани.
 
Властите идентифицират тялото на « Polkovnik ,под името Руслан Тагирович Котчубаров.Но тази версия се опровергава в съобщение на Басаев.
Властите идентифицират едно от телата като Магомет Евлоев, заподозрян за подготовката на атаката от 22 юни 2004 в Ингушетия, в която са убити 95 душши.
На пресконференция на 7 септември 2004г., Владимир Путин отхвурляотхвърля идеята за публично разследване, предпочитайки правителствено разследване , провеждано от ‘Дума’
На 26 декември 2005г руската прокуратура , заета със случая, обявява,че властите не са направили никаква грешка в предотвратяването на кризата
 
== Съдебен процес ==
17 май 2005г., единствения оцелял терорист, Нур-Пачи Кулаев, е изправен пред съда на Северна Осетия във Владикавказ. Няма адвокат,който да иска да го защитава и се назначава служебно Алберт Плиев. Жителите на Беслан искат линчуване или смъртна присъда. 1 343 са гражданските ищци в този процес. Кулаев е обвинен в убииствоубийство, тероризъм, отвличане и други престъпления, той се твърди за невинен по 8те обвинения,повдигнати срещу него. На 26 май 2006г. е осъден със смъртно наказание. Имайки предвид мораториумът върху смъртното наказание,присъдата е променена на доживотен затвор.
 
 
== Отражение в медиите ==
По време на щурма водещите световни медии (CNN, BBC, Fox News, EuroNews) предават пряко развитието на действиятасъбитията. Телевизия "НТВ" първа съобщава за щурма на училището и предава на живо половин час след първата експлозия, също показана на живо по време на новинарската емисия. Другите два държавни канала, "Первый Канал" и "Россия", се включват на живо от Беслан час след експлозиите.<ref name="OSCE Report">http://www.osce.org/documents/rfm/2004/09/3586_en.pdf Report on Russian media coverage of the Beslan
tragedy: Access to information and journalists’ working conditions, 16 September 2004</ref>
36

редакции