Омуртаг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Makecat-bot (беседа | приноси) м r2.7.3) (Робот Добавяне: id:Omurtag dari Bulgaria |
|||
Ред 70:
Омуртаг умира през [[831]] г. и е наследен на престола от третия си син [[Маламир]].
== Омуртаговият гроб ==
{{Дцитат|right|''Кана сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.'' '''- Търновски надпис на Омуртаг'''<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_10.html Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123]</ref>}}
В продължение на близо столетие в историческата наука се води спор за мястото на погребението на кан Омуртаг. Това води до възникването на редица хипотизи. Първите от тях възникват във връзка с [[Търновски надпис на кан Омуртаг|Търновският надпис на владетеля]] и предположението, че гробницата на му е била съградена още преди неговата смърт. Там е описано, че е бил построен „преславен дом“, като по средата на разстоянието между него и Плиска е издигната „преславна могила“. Проф. [[Васил Златарски]] съобразява, че гръцката дума „τουμβαν“ от надписа съответства не само на „могила“, но и на „гробница“<ref>Златарски, В. - „История на България през средните векове, Т. 1, Ч. 1 Епоха на хуно-българско надмощие“, АИ "проф. Марин Дринов", С., 2002, с. 447</ref>. Започва археологическото търсене на могилата, което се основава на посочените разстояния в надписа. Руският учен Фьодор Успенски излага хипотеза, още преди Златарски, че тя е една от могилите в землището на село Свещари. Сред посочените една е с особено големи размери (височеина от 20 метра)<ref>Овчаров, Д. - „Омортаг Кана Сюбиги от Бога владетел на българите“, „Тангра ТанНакРа“, С., 2002, с. 95</ref>. По тази причина днес същата могила се нарича "Омуртагова". След разкопки извършени през 2012 г., обаче се доказа, че могилата е свързана с погребението на гетския владетел [[Котела]]<ref>http://culture.actualno.com/Unikalno-trakijsko-zlatno-sykrovishte-nameriha-v-Sveshtari-news_406267.html Culture.actualno.com: Уникално тракийско златно съкровище намериха в Свещари</ref>.
== Вижте също ==
| |||