Омуртаг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 77:
Според мнението на Васил Златарски, могилата се намира до с. Ташлъ Махле (несъществуващо днес), в глизост до гр. Дулово, където се намира старинна крепост. Професорът предполага, че колоната с Търновския надпис, се е намирала при входа на крепостта, край пътя до нея<ref>Златарски, В. - „История на България..., с. 329</ref>. Тази хипотеза до сега не е била обстойно проучена, но науката, счита, че аргументацията и е несъстоятелна<ref>'''Овчаров, Д.''' - „Омортаг Кана Сюбиги..., с. 95</ref>.
По-късно учителят и археолог [[Анани Явашов|Анание Явашов]] изказва мнение, че могилата от Търновския надпис е [[казълбашко теке|казълбашкото теке]], намиращо се близо до споменатата Омуртагова могила. Авторът на хипотезата счита, че в сградата е погребан владетелят, а векове по-късно тя става теке. Археологическите проучвания обаче показват, че сградата е построена около XVI - XVII в. и не може да има връзка с кан Омуртаг. Под основите и няма останки от старобългарски строежи<ref>'''Овчаров, Д.''' - „Омортаг Кана Сюбиги..., с. 95</ref>.
Според проф. [[Веселин Бешевлиев]] гробницата на Омуртаг се намира в старобългарското укрепено селище, в близост до с. [[Кладенци (Област Добрич)|Кладенци]], [[Добричка област|Добричко]]. Други учени обаче считат, че то е селище от най-обикновен тип, а описаното в надписа съоръжение е характеризирано като „всеславно“ поради което отхвърлят тази версия<ref>'''Овчаров, Д.''' - „Омортаг Кана Сюбиги..., с. 95</ref>.
В по-ново време проф. [[Стефан Бояджиев]] излага становище, че погребението на кана се е състояло в столицата Плиска. Там под основите на [[Голяма базилика в Плиска|Голямата базилика]] са открити останките на кръстовидна постройка със заоблени стени. Според споменатият изследовател, тя е представлявала езически мавзолей, в който са били погребвани българските канове. Подкрепа твърдението намира в обстоятелството, че планово аналогични сгради с такава цел са били откривани в Средна Азия. И при тях както и в други старобългарски строежи се откриват отгласи на древна източна култура. Друго доказателство за тази хипотеза са откритите в близост каменни съркофази, върху капака един от които е изсечен възпоменателен надпис на кан Омуртаг посветен на кандидатът Турдачис. Счита се, че вероятността за съществуването на този мавзолей е реална, тъй като сгради с такава функция присъстват в погребалните обичаи и на други народи. Тази хипотеза обаче все още не е доказана<ref>'''Овчаров, Д.''' - „Омортаг Кана Сюбиги..., с. 95-97</ref>.
Така въпросите около гробът на кана сюбиги Омуртаг остават открити.
== Вижте също ==
| |||