Калиник Преспански и Охридски: Разлика между версии

{{цитат|Той владика, родом от Калипол, макар и немного учен, но много ученолюбив, постарал се да ги въздигне пак на първата им височина и сполучил в целта си така, щото при учителствуванието на горепоменатите учители, а особено на пок. [[Димитър Миладинов|Д. Миладинова]], охридските училища пак и отново процъфнали.<ref name="Шапкарев 41">[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_1.htm Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 41.]</ref>}}

Калиникос се скарва с охридските първенци, които заедно с Шериф ага успяват да му издействат трикратно заточение, от което обаче Калиникос винаги се връща, тъй като се ползва с подкрепата на тогавашния охридски управител Джелядин бег.<ref name="Шапкарев 92">[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_3.htm Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 92.]</ref> В крайна сметка се оттегля в преспанското село [[Янковец]], където умира и е погребан. Богатата си библиотека не завещва на охридските училища, а на родния си Галиполи, а имуществото му наследява незаконният му син [[Стефан Владиков]],<ref name="Шапкарев 51"/> предал по-късно [[Димитър Миладинов]]. Син на Стефан Владиков е сърбоманинът [[Темко Попов]].