Лициний: Разлика между версии

През 309-310 г. Лициний удържа победи над [[германи]] и [[сармати]] по Дунав. Скоро след смъртта на Галерий през [[311]] г. Лициний побеждава [[Максимин Дая]] в Мала Азия и става владетел на повечето източни провинции ([[312]] г.). Заедно с [[Константин I]] си поделят сферите на влияние в Римската империя и издават [[Милански едикт|т.нар. Медиолански едикт]] за веротърпимост ([[313]] г.), но след срещата им в Медиолан, тяхното съперничество прераства във война, която се провела на Балканите. През [[314]] година Константин надделява срещу Лициний в битката при Цибале, Панония. В следващата година трае временно примирие докато Константин и Лициний отбраняват границата по Дунав срещу [[сармати]] и [[готи]].

В края на 316 г. междуособната война все пак е подновена; за да предизвика Константин, Лициний издига военачалника [[Валерий Валент]] за претендент на запада, но тетой скоро търпят разгром в битката при Мардия (Campus Ardiensis в Тракия). Лициний е принуден да приеме мирните условия на своя противник и да екзекутира Валент. Победителят Константин отнема [[Илирия]] и [[Панония]] от властта на Лициний, като впоследствие е сключен мир между двамата, съгласно който Лициний взема за жена Констанция, сестрата на Константин. Тогава обявява сина си [[Лициний II]] за цезар.