Помаци: Разлика между версии

'''Помаци''' ({{lang-el|Πομάκοι}}, ''Помаки'', {{lang-tr|Pomaklar}}, ''Помаклар''), или '''българи-мюсюлмани''',<ref>Горан Благоев, "Курбанът в традицията на българите мюсюлмани", Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004.</ref> известни в България и като '''българи-мохамедани''',<ref>Васил Кънчов, "Македония. Етнография и Статистика", Бълг. Книжовно Д-во, София, 1900, I. Етнография B. Народи въ Македония 2. [http://www.promacedonia.org/vk/vk_1_b2.htm Българи мухамедани].</ref><ref>Стоян Райчевски, "Българите мохамедани", издателство "Български бестселър", 1998.</ref> е наименование, използвано за обозначаване на население, чийто майчин език е [[български език|българският]] и чиято религия е [[ислям]]ът. Те живеят на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] — в [[България]], [[Турция]], [[Гърция]], [[Република Македония]], [[Албания]] и [[Косово]]. Помаците имат [[българи|българско]], помашко, [[турци|турско]], [[македонци|македонско]] и [[албанци|албанско]] самосъзнание. Традиционно до средата на 19 век българоговорящите мюсюлмани смятат себе си за част от [[ислямски миллет|ислямския миллет]], а с разрастването на национализма в империята започват да се приемат за турци.<ref>Йорданъ Ивановъ. „Българит{{Уникод|&#x463;}} въ Македония. Издирвания за т{{Уникод|&#x463;}}хното потекло, езикъ и народность“, София, 1917, стр. 55: „Помацит{{Уникод|&#x463;}}, които сами се наричатъ турци, у околното население с{{Уникод|ѫ}} познати съ разни имена...“</ref> Съответно всички названия на помаците традиционно са [[екзоним]]и, но днес дял от помаците в Гърция и Турция се самоидентифицират като „помаци“. До началото на 20 век българоговорящите мюсюлмани в Османската империя считали себе си за част от [[ислямски миллет|ислямския миллет]]. На официалното преброяване на населението в България нито един гражданин досега не е опредлил етническата си група като "помашка", през 2001 г. преобладаващата част от живеещите в България българоезични мюсюлмани определят етническата си група като българска (131,531 души<ref>[http://www.nsi.bg/Census/StrReligion.htm СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ]</ref>), а останалата част я определят като турска. Според изследване на проф. Евгения Иванова към 2011 година 26% от помаците в България се самоопределят като българи, 5% като турци, а 69% като етнически различни, от които различни, половината се определят като помаци.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.balkanmedia.bg/kultura/vse-poveche-ba-lgari-myusyulmani-gubyat-ba/ | заглавие = Все повече българи мюсюлмани се самоопределят като помаци | достъп_дата = 2012-06-03 | фамилно_име = Стойков | първо_име = Съби | дата = 2012-05-06 | издател = Балкан Медия }}</ref>

 

 

По-рядко названието „помаци“ се използва и за мюсюлмански общности, чийто майчин език е различен от български — например [[гръцки език|гръцки]], [[сръбски език|сръбски]] или [[мегленорумънски език|влашки]], но за тях винаги в България се пояснява ''гръцки помаци'' ([[валахади]]те вижте например [[Лялево]]), или ''сръбски помаци'' ([[бошняци]]те) или ''влашки помаци'' (вижте [[Нъте]]).