Веселин Хаджиниколов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 31:
Роден е на [[4 май]] [[1917]] в град [[Пазарджик]], но прекарва юношеството си в [[Пещера_(град)|град Пещера]].
 
Завършва [[Пловдивска духовна семинария|Пловдивската семинария]] преѕ 1937 и Богословския и Правен факултет при [[Софийски университет|Софийския университет ”Св. Климент Охридски”]].
 
От 1941 до 1963 преподава във Факултета за социални и стопански науки на СУ и ВИИ „Карл Маркс“, днес [[УНСС]] последователно като асистент, доцент и професор по [[стопанска история]]. От 1958 до 1962 е заместник-ректор. От 1963 преминава на работа в Института по история при [[БАН]], където в продължение на 10 години завежда секция „Обща история“. През 1972 защитава дисертация за доктор на историческите науки на тема ”[[Георги Димитров]] и съветската общественост 1934-1945”. През същата година е назначен за директор на [[Етнографски институт с музей|Етнографския институт с музей]] при БАН и остава на този пост до 1988. През 1974 е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1984 - за академик.
Ред 41:
Дългогодишен председател на българо-германската комисия на историците, член на българо-съветската комисия на историците.
 
Член на ръководството на Съюза на учените в България, Българското историческо дружество, Българското генеаложко дружество, Фондация "Славяни", Общобългарски комитет "Васил Левски", Дружеството на стопанските историци в България, Академичен клуб „Проф. Марин Дринов“ и др.
 
== Трудове ==
=== По-съществени трудове ===