Неофит Бозвели: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 89.106.119.200 (б.), към версия на 95.43.12.196 |
|||
Ред 14:
== Биография ==
Неофит Бозвели е роден през [[1785]] година в [[Котел]]. Замонашва се в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] около 1810 година, след което започва да пътува като [[таксидиот]].<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 133-134 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref> През 1813 година се намира в [[Свищов]], където се установява и се заема с книжовна и учителска дейност.<ref name="радев"/> Посещава за кратко [[Сърбия]] и след това се установява в [[Велико Търново|Търново]]. Там обикаля различни селища и манастири от епархията и с патриотичните си проповеди разбужда националното съзнание на българите. Това му спечелва славата на един от водачите в борбата срещу гръцкото духовенство.
През 1839 година българите от Търновската епархия правят опит да поставят Неофит Бозвели на мястото на дотогавашния гръцки митрополит, но заминалите за [[Цариград]] пратеници са подкупени от служителите на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. За митрополит на Търново е назначен друг грък на име [[Неофит Византиос]], а Бозвели е определен за негов [[протосингел]]. След пристигането на новия митрополит Бозвели отказва да изпълнява задълженията си и се оттегля в Лясковския манастир. Обвинен в неподчинение, през април 1841 година той е заточен в [[Света гора]].<ref name="радев"/> Той остава там до август следващата година, като прекарва това време в Хилендарския и [[Зографски манастир|Зографския манастир]] и в манастира [[Дионисият]].<ref name="радев"/>
След заточението си той се установява в Цариград. Преценява, че градът предлага благоприятни условия за продължаване на борбата с Патриаршията, поради наличието на западни дипломати и реформаторските обещания на [[Висока порта|Високата порта]]. Дейността на Бозвели в столицата на [[Османска империя|Османската империя]] и критиката му към гръцкото духовенство довежда през 1845 година до второ негово заточение в Света гора - в Хилендарския манастир и във [[Велика Лавра|Великата Лавра]].<ref name="Радев"/>
Неофит Бозвели умира на [[4 юни]] [[1848]] година в Света гора, което нанася тежък удар върху българското църковно-национално движение.
== Библиография ==
* {{cite book | last = Неофит Бозвели | year = 1835 | title = Славеноболгарское детоводство}}
* {{cite book | last = Неофит Бозвели | year = 1846 | title = Плач бедния мати Болгарии}}
* {{cite book | last = Неофит Бозвели | year = | title = Разговор на любородните}}
Line 32 ⟶ 36:
* Неофит Бозвели и българската литература. БАН, С., 1993.
* Божинов, Пламен. Неофит Бозвели.- В: Бележити българи (под ред. на Пл. Павлов), том 5. С., изд. "Световна библиотека", 2012.
== Външни препратки ==
| |||