Отношения между Грузия и Русия: Разлика между версии

'''Отношенията между Грузия и Русия''' датиратса ощеотношенията между Грузия и Русия, и между грузинския и руския народ в частност, датиращи от 18век18 век.

През 18 век, след едно ожесточено съперничество между Русия, Османската империя и Персия за Кавказкия регион, който в последствие бива спечелен именно от Русия като страната постепенно анексира Кралство Грузия и земите на Армения и Азербейджан.

Изтощен от постоянните нашествия и ислямизацията от юг, през 1783 година източната част на Грузинското царство подписва договор с Руската империя като с него замества отдавна изгубения си православен съюзник в лицето на Византийската империя. Въпреки обаче ангажимента на Русия да защитава Източна Грузия страната не се е притекла на помощ при нашествията от страна на Персия през 1785 и 1795 година.

На 22 декември 1800 година, цар Павел първи(Руската империя) подписва договор за включване на Грузия в границите на Руската империя предложен от самия грузинския крал , като се счита, че договора е финализиран на 8 януари 1801 година и потвърден от цар Александър I на 12 септември 1801г. Грузинския посланник реагира с протестна нота за случващото се, която представя пред руския заместник-канцлер, но въпреки това през май 1801 година руският генерал Карл Хайнрих официално налага контрол върху държавата като детронира грузинската наследница и образува правителство начело с генерал Иван Петривич Лазарев.

През 1918 година е създадена Демократична Република Грузия, която обаче не се задържа дълго време на сцената , като през 1921година Грузия е напрадната и окупирана от болшевиките и в крайна сметка през 1922 година страната е включена към Съветския съюз.

Непосредствено след разпадането на СССР, в региона отново се заражда конфликт като в раьоните Абхазия и Южна Осетия се зараждат сепаратистки организации подпомагани от Русия опитвайки се да отделят регионите от страната.

В резултат от военния неуспех и натиска от Кремъл , Грузия се присъединява към Общността на независимите държави и узаконява руските военни бази в страната.

През 1999 година при срещата на високо равнище на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е постигнато споразумение, че базите трябва да бъдат освободени през 2001 година.

В последствие Русия обвинява Грузия, за подпомагането на чеченски бунтовници и заплашва страната с трансгранични нападения, като в крайна сметка грузинското правителство стига до консенсус, че трябва да потърси помощ от САЩ.

Инцидент с безпилотен самолет изостря драстично отношенията между двете държави. Русия обвинява Грузия, че използва НАТО за решаване на проблема с Абхазия чрез използване на сила.

Въпреки това наблюдателите на ООН заявяват, че няма военно присъствие и от двете страни в демилитализираната зона. На 29 април обаче Русия заявява , че ще изпрати военно присъствие в региона и заплаши Грузия с военни действия. Според руското министерство на отбраната броя на мироопазващите войници изпратени в Абхазия е 2542, което е с 458 по-малко от максималната граница от 3000 войници. Грузинският премиер Ладо Гургенидзе заяви, че Грузия ще се отнася с всички допълнителни войски като с агресори. Европейския съюз също изказва препоръки към Русия като споделя, че е неразумно да се изпращат още войски, докато САЩ призовават Русия да преразгледа провокативното си отношение към конфликта в Авхазия. От друга страна Грузия предприема мерски чрез , които заплашва да наложи вето върху приемането на Русия в Световната търговска организация(СТО).

Грузинските власти твърдят още, че Русия променя факти,които правят невъзможно за външните министри на НАТО да предоставят план за приемане на страната в организацията.

По-рано през май 2008г. Русия заяви, че 3 безпилотни самолета са заснети над територията над Абхазия и предупреди, че Грузия се готви за офанзива в региона в близкото бъдеще.

Министърът на външните работи на Абхазия предлага раьона да премине под военния контрол на Русия в замяна на гаранции за сигурност. От своя страна Грузия отрича тези твърдения като посочва, че това е пропаганда от страна на Русия.

На 8-ми август 2008 година след седмици повишаване на напрежението грузинските части започват интензивни бомбардировки над отцепилата се област , като непосредствено след това русктите части навлизат също. След четири дни ожесточени боеве, грузинските сили са отблъснати. Руските BBC бомбардират логистични цели в Грузия , а военноморския флот печели след кратка престрелка. На 12 август двете страни се споразумяват за прекратяване на огъня , но на другия ден Русия нарушава споразумението като изпраща нови редови войски в Грузия.

Военните сили на Грузия понасят тежки загуби, но до 2010 година се съвземат, докато Русия разполага допълнителни войски в Абхазия и Южна Осетия и построява нови военни бази там.

На 25 август 2008 година , Федералното събрание на Русия заедно с президента Медведев признават Абхазия и Южна Осетия за независими държави. Грузия категорично отхвърля това решение като твърди , че това е анексиране на нейни територии. Западните страни също са против това решение. Отговорът от страна на Грузия е късането на всички дипломатически отношения с Русия като още с началото на войната Русия затвори посолството си в страната.