Гейша: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2) (Робот Добавяне: la:Geisha
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Image:Geisha-kyoto-2004-11-21.jpg|thumb|300px|Традиционно облекло и прическа на гейшата]]
'''Гейша''' (на [[японски език|японски]] 芸者, В превод думата гейша означава артистична личност (gei - изкуство и sha - личност), "обучен в изкуствата" танци, пеене, музика, етикет и др.). Гейшите са традиционни професионални японски артистиартистки-танцьорки, които забавляват чрез различни умения. В региона [[Кансай]] след периода на [[Реставрация Мейджи|Реставрацията Мейджи]], също се използват наименованията ''гейко'' (''芸妓'') и за чиракуваща гейша - ''майко'' (''舞妓''). През [[18 век]] и [[19 век]] гейшите са били особено популярни, срещат се и в наши дни, въпреки че броят им е намалял.
 
Гейшата ([[Гейко]]) професионално забавлява гостите по време на банкети и в чайните, където традиционно мъжете отпочиват и правят своите бизнессрещи. Тя е ликът и гаранцията за престижа. Задачата ѝ е отговорна - да създаде атмосфера на спокойствие и уют, за да се отпуснат гостите и да се забавляват. Погрешно е твърдението, че гейшата е проститутка. Основното умение на гейко е, че знае колко мъжът обича жената да властва над сетивата му с нежна сила, която е по-мощна от секса. Докато мъжът се храни, гейшата стои на колене до него, за да му сервира саке с деликатеси и упражнява брилянтното изкуство на разговора. Дали ще има секс със своя клиент, зависи от нея самата, но никой не я задължава за това.
Ред 7:
Първоначално гейшите са били предимно мъже. Докато професионалните [[куртизанка |куртизанки]] предлагат сексуално забавление, то гейшите използват уменията си да забавляват, използвайки традиционните японски [[изкуство|изкуства]] - музика, танци и разказване на истории. С времето са се предпочитали артистичните умения на мъжете и жените гейша, вместо на високо поставените куртизанки. Постепенно мъжете гейша (също познати като ''хокан'') изчезват и названието гейша се е използвало само за жена гейша, както се използва и сега.
 
Гейшата започва обучението си, докато е съвсем малка. Тогава тя се нарича '''майко''', в превод майко означава "танцуващо дете" (mai-танц и ko-дете)Обучението на майко отнема 5 години, през което време тя учи традиционни японски изкуства и етикет. Да стане майко - чиракуваща гейша ученичка, е било стремеж на много японски момичета. Тази, която намери куража да стане майко, отива да живее в общежитие, наречено окия, с '''окаа-сан''', което означава майка - притежателката на окия, намиращо се в Ханамачи .
 
По време на детството си начинаещата гейша работи като домашна прислужница или помощница на вече опитна гейша и така получава обучението си. Животът ѝ става труден. Сутрин тя става в ранните часове и ляга късно нощем. Тя се учи да пее, да танцува и да свири на традиционния японски струнен инструмент '''шамисен''', наподобяващ китара. Майко трябва да изучи различните традиционни японски изкуства, чайната церемония и икебана, както и тънкото умение да води разговор. След такова трудно и дълго обучение един ден, ако майка-сан реши, че кандидатката вече е готова, идва мечтаният момент тя да бъде обявена за гейша. Вече може да започне да носи специалните кимона, да се гримира с блестяща бяла пудра и да рисува кърваво червени устни и да си прави сложна фризура.
Ред 20:
Модерната гейша продължава да живее в традиционната гейша къща наричана ''okiya'' или ''hanamachi'' (в превод ''град на цветята''), най-вече докато трае обучението ѝ, но много от опитните гейши предпочитат да живеят в жилищата си. Младите жени, които искат да станат гейши в наши дни, завършват първо основното си [[образование]], някои дори [[гимназия]] или [[университет]]. Гейшите все още изучават традиционните японски инструменти - [[шамисен]], [[шакухачи]], както и традиционни песни, класически японски танц, [[чайна церемония]], [[икебана]], [[литература]] и [[поезия]]. Чрез наблюдаване на други гейши и чрез помощта на собственичката на окията, гейшата се научава да се облича с традиционното облекло [[кимоно]], а също така и как да се държи с клиентите.
[[Киото]] е градът, в които гейша традициите са все още много силни.
Професията на гейшите станала толкова популярна, че през 30-те години на 20-ти век броят им достига 80, 000. По време на войната и след нея броят им рязко спада поради тежката икономическа криза. Днес гейшите в Япония са само няколко хиляди и то най-вече в [[Киото]], където е и най-престижното училище за гейши.
Гейшата посвещява живота си на тази трудна професия, която изисква да се достигне умението да бъде дискретна и толерантна, перфектна като събеседник, танцьорка, музикантка и добър познавач на литературата. Гейшата изящно танцува традиционните японски танци, свири на японската класическа триструнна китара шамисен, с много емоционален заряд представя тайнството на чайната церемония.
Все пак посетителите на [[Киото]] все още могат да видят някоя гейша или майко, отиващи на уговорена среща. Гейшите са канени на партита и събирания предимно в чайна къща (''茶屋'' чайя), или в традиционни японски [[ресторант]]и. Тяхното време се измерва с времето, в което изгаря една ароматна пръчица ''senkōdai'' (''線香代'', "една пръчица време").
 
=== Гейша и проституцията ===
Ред 34:
== Литературни произведения и филми ==
* ''"[[Мемоарите на една гейша]]"'', [[роман]] на [[Артър Голдън]] "Обсидиан" София, 2006 ISBN 9547691147
* ''[[Мемоарите на една гейша (филм)]]'', САЩ, 2005, Режисьор [[Роб МаршълМаршал]]
* [http://www.imdb.com/title/tt0397535 Мемоарите на една гейша в IMDB ]