Изходът е да прекъснем желанията, но без желания няма воля, следователно няма [[свят]]. [[Самоубийство]]то също не е изход, защото то е един вид желание. Тогава, щом само се заблуждаваме, че сме щастливи, а в действителност не сме, ни остава единствено състраданието.
Шопенхауер използва аналогия замежду хората и таралежите за да опише разбиранията си за състоянието на човешките взаимоотношения в обществото. Тази притча, станала известна като "дилемата на таралежите",разказва за няколко таралежа, които трябва да се скупчат един до друг за да се стоплят в студа, но се борят да намерят такова разстояние помежду си, при което да усещат топлина без да се нараняват взаимно с бодлите си. Така таралежите трябва да жертват топлината заради спасението от болката. От тази притча Шопенхауер стига до извода, че този, който има достатъчно собствена вътрешна топлина, може да избегне обществото и психологическия болка, която неминуемо следва от социалното взаимодействие<ref>http://en.wikipedia.org/wiki/Hedgehog's_dilemma#cite_note-1</ref>.
Самият Шопенхауер се смята за будист; будисткото влияние е осезаемо в творчеството му, {{източник|но като цяло неговото разбиране на будистката доктрина е принципно неправилно (не-будистко).|2012|09|04}}
