Лиза Майтнер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.3) (Робот Добавяне: vi:Lise Meitner |
мРедакция без резюме |
||
Ред 42:
Тя продължава работа в института [[Мане Зигбан]] в [[Стокхолм]], но не получава никаква подкрепа. Тайно се среша с Хан в [[Копенхаген]] за да обсъдят серия нови експерименти. Те поддържат и писмена кореспонденция. По запазилите се ръкописи може да се съди, че Хан не е вярвал в ядрения разпад. Лиза Майтнер е първата на която се удава да разцепи ядрото на [[уран (елемент)|урана]]. При това се получават две нови ядра — на [[барий]] и [[криптон]], отделят се [[неутрон]]и и голямо количество [[енергия]]. Тя е и първата, която теоретично изчислява тази енергия, използвайки уравнението на [[Алберт Айнщайн]] за еквивалентност на енергия и маса.
По политически съображения на Лиза Майтнер не е разрешено да публикува своите открития. Ото Хан публикува резултатите от химичните експерименти през [[1939]] година, а няколко месеца по-късно с помощта на своя племенник [[Ото
През [[1944]] година Ото Хан получава [[Нобелова награда за химия]] за откритието за ядрения разпад на тежките ядра. По мнението на много учени тази награда е заслужавала и Лиза Майтнер. Има много спекулации по въпроса защо Майтнер не получава наградата. Едно от тях е еврейският ѝ произход, а друго, че един от членовете на комитета е бил Зигбан, който е имал отрицателно отношение към нея. През [[1949]] година получава наградата" Макс Планк" и става шведски гражданин, а през [[1966]] година ѝ е присъдена наградата „Енрико Ферми“.
В [[1960]] година Лиза Майтнер се мести в [[Кеймбридж]], [[Англия]], където умира през 1968 само няколко дни преди да навърши 90 години. Надгробната плоча слага нейният племенник Ото
Елемент 109 [[майтнерий]] в таблицата на Менделеев е наречен на нейно име. На нейно име е учредена и научноизследователска стипендия за разработки в областта на атомната физика.
| |||