Лиза Майтнер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.3) (Робот Добавяне: vi:Lise Meitner
мРедакция без резюме
Ред 42:
Тя продължава работа в института [[Мане Зигбан]] в [[Стокхолм]], но не получава никаква подкрепа. Тайно се среша с Хан в [[Копенхаген]] за да обсъдят серия нови експерименти. Те поддържат и писмена кореспонденция. По запазилите се ръкописи може да се съди, че Хан не е вярвал в ядрения разпад. Лиза Майтнер е първата на която се удава да разцепи ядрото на [[уран (елемент)|урана]]. При това се получават две нови ядра — на [[барий]] и [[криптон]], отделят се [[неутрон]]и и голямо количество [[енергия]]. Тя е и първата, която теоретично изчислява тази енергия, използвайки уравнението на [[Алберт Айнщайн]] за еквивалентност на енергия и маса.
 
По политически съображения на Лиза Майтнер не е разрешено да публикува своите открития. Ото Хан публикува резултатите от химичните експерименти през [[1939]] година, а няколко месеца по-късно с помощта на своя племенник [[Ото Робърт Фриш]] Лиза описва физичната обосновка. Тя забелязва, че при процеса на ядрено делене може да се появи верижна реакция, която да доведе до отделяне на огромно количество енергия. Това предизвиква силен интерес в научната област. Става ясно, че може да бъде създадено ядрено оръжие с невероятна разрушителна мощ. Няколко учени убеждават Алберт Айнщайн да напише предупредително писмо до американския президент [[Франклин Рузвелт]], който в резултат създава [[проект Манхатън]] в [[Лос Аламос]], [[Ню Мексико]]. Лиза отхвърля поканата да работи по него, заявявайки „Аз бомба няма да правя!“.
 
През [[1944]] година Ото Хан получава [[Нобелова награда за химия]] за откритието за ядрения разпад на тежките ядра. По мнението на много учени тази награда е заслужавала и Лиза Майтнер. Има много спекулации по въпроса защо Майтнер не получава наградата. Едно от тях е еврейският ѝ произход, а друго, че един от членовете на комитета е бил Зигбан, който е имал отрицателно отношение към нея. През [[1949]] година получава наградата" Макс Планк" и става шведски гражданин, а през [[1966]] година ѝ е присъдена наградата „Енрико Ферми“.
 
В [[1960]] година Лиза Майтнер се мести в [[Кеймбридж]], [[Англия]], където умира през 1968 само няколко дни преди да навърши 90 години. Надгробната плоча слага нейният племенник Ото Робърт Фриш, на нея пише: „Лиза Майтнер, физик, който никога не загуби своята хуманност“.
 
Елемент 109 [[майтнерий]] в таблицата на Менделеев е наречен на нейно име. На нейно име е учредена и научноизследователска стипендия за разработки в областта на атомната физика.