Паул Керес: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 80:
Следващото му събитие е мач от 14 партии с бившия световен шампион Макс Еве, проведен в Холандия от декември 1939 до януари 1940 г. Керес успява да спечели сблъсъка с 7,5:6,5 (6+ 3= 5–). Този успех е голямо постижение за Керес, който не само побеждава бивш световен шампион, но и противник с много по-голям опит на шахматна дъска.
С подписването на пакта за ненападение между нацистка [[Германия]] и [[Съветския съюз]] на [[23 август]] [[1939]] г., Естония е официално присъединена към СССР на [[6 август]] [[1940]] г. Керес участва на първия си шампионат на социалистическата страна в Москва (1940), класирайки се на четвърта позиция (9+ 6= 4–). Това място обаче го поставя по-напред от защитаващия титлата си [[Михаил Ботвиник]]. През 1941 г. съветската шахматна федерация организира „Абсолютен шампионат на СССР“, в който право на участие имат шахматистите, класирали се на първите шест позиции от предходното първенство. Те играят помежду си по четири партии. Турнирът неформално представлява сблъсък между Москва и Ленинград. Ботвиник е победител в турнира с 13,5/20, а Керес се класира втори с 11/20, оставяйки зад себе си [[Василий Смислов]], [[Исак Болеславски]], [[Андор Лилиентал]] и [[Игор
Със стартирането на инвазията на нацистите в Съветския съюз на [[22 юни]] [[1941]] г., Естония преминава под немска окупация. В периода 1941-1942 г. Керес и Алехин участват в четири турнира организирани от [[Ерхард Пост]], президент на нацистката немска шахматна федерация (на [[немски]]: ''Grossdeutscher Schachbund''). Алехин побеждава в [[Залцбург]] (юни, 1942), [[Мюнхен]] (септември, 1942) и [[Прага]] (април, 1943), винаги пред Керес, който заема втората позиция във всичките тези турнири. Те поделят първата позиция в Залцбург (юни, 1943) с 7,5/10.
Ред 103:
== Международни отборни успехи ==
След като става съветски гражданин, Керес представя Съветския съюз на седем последователни [[Шахматна олимпиада|олимпиади]], печелейки седем последователни отборни медала, пет златни (1954, 1956, 1958, 1960 и 1964) и един бронзов (1962) индивидуални медала. Неговите четири последователни златни индивидуални медала са олимпийски рекорд. Въпреки че след 1964 г. Керес не представлява СССР на шахматните олимпиади като състезател, успешно се справя като треньор на този отбор през следващото десетилетие. Като цяло, Керес участва в единадесет олимпиади (включително неофициалната в Мюнхен през 1936 г.), изиграва 161 партии и постига невероятната статистика от 97 победи, 51 ремита и само 13 загуби. Средната му успеваемост на този шахматен форум е 76,7 процента.
Керес също се появява с отбора на Съветския съюз на три [[Европейско отборно първенство по шахмат|европейски отборни първенства]]. Успява да спечели златни отборни и индивидуални медали на всичките три. Изиграва 18 партии (10+ 8= 0–) и постига успеваемост от 77,8 процента.
| |||