Лев Полугаевски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот Промяна: be:Леў Абрамавіч Палугаеўскі
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{Шахматист
{{Биография инфо
|Име име = Лев Полугаевски
|Име-оригинал =
|картинка портрет = Lev Polugaevsky 1961 Oberhausen.jpg
| описание = руски шахматист
|коментар = съветски и руски шахматист
| наставка =
| роден-дата = [[20 ноември]] [[1934]]
|държава = {{RUS}}
| роден-място = [[Могилев]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]
|състезател = {{USSR}}
| починал-дата = [[30 август]] [[1995]]
| роден-дата = [[20 ноември]] [[1934]]
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]
| роден-място = [[Могилев]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]
| починал-дата = [[30 август]] [[1995]]
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]
|звание = [[гросмайстор]] (1962)
|световен шампион =
|ЕЛО =
|ЕЛО-рекорд = 2645 (1972, 1975)
|място-свят =
|място-държава =
}}
'''Лев Полугаевски''' (на [[руски език|рус.]] ''Лев Абрамович Полугаевский'') е руски [[шахматист]], международен [[гросмайстор]] от 1962 г. Първо се състезава за [[Съветския съюз]], а по-късно след разпадането му, от името на [[Русия]]. От края на [[Втората световна война]] до средата на 80-те е един от най-силните шахматисти в света. Виден шахматен теоретик и литератор. Женен. Погребан е на гробището [[Монпарнас]] в [[Париж]].
 
==Шахматна кариера==
Полугаевски е два пъти [[Първенство по шахмат на СССР|шампион на Съветския съюз]] - 1967 и 1969 г., съответно на 35-ото и 36-ото първенство. През 1967 г. разделя титлата с [[Михаил Тал]]. На следващото първенство Полугаевски, след изиграването на всички партии, има еднакъв брой точки със сънародника си [[Александър Зайцев (шахматист)|Александър Зайцев]]. Играе се допълнителен мач от шест партии, който е спечелен от Полугаевски с 3,5:2,5. На 37-ия шампионат на СССР, Полугаевски пак завършва с равни точки с [[Тигран Петросян]], но губи допълнителния мач от 5 партии с 3,5:1,5, в полза на 9–ия световен шампион.
 
Участник е нав мача, игран между [[Съветския съюз]] и Сборен отбор на останалия свят, проведен в [[Белград]] през 1970 г. Играе на четвърта дъска, като постига три ремита и загуба (1,5:2,5) срещу [[Властимил Хорт]].
 
Участва в седем междузонални турнира: [[Палма де Майорка]] (1970, 9-10 м.), [[Петрополис]] (1973, 2-4 м., но накрая заема 2 м. след допълнителни мачове), [[Манила]] (1976, 2-3 м.), [[Рига]] (1979, 2 м.), [[Толука]] (1982, 4-7 м.), [[Бил]] (1985, 7-9 м.) и [[Загреб]] (1987, 8-11 м.). Играл е 5 мача на претендентите за световната титла.
 
През 1985 г. участва на световното отборно първенство в [[Люцерн]] през 1985 г. Тогава играе като втора резерва с [[ЕЛО]]-коефициент 2600. Изиграва 7 партии и постига 5,5 точки (4+ 0– 3=). Отборът му заема първо място в крайното класиране, а Полугаевски получава индивидуален златен медал за доброто си представяне като втора резерва.
 
Полугаевски също е изтъкнат шахматен теоретик. През годините на своята шахматна кариера, внимателно изучава отделните компоненти на шахматната игра. Най-сериозно внимание обръща на [[дебют (шахмат)|дебютите]]. Разработва собствен вариант в [[Сицилианска защита]], наречен естесвеноестествено вариант „Полугаевски“. Ходовете са: '''1.''' е2-e4 c7-c5 '''2.''' Кg1-f3 d7-d6 '''3.''' d2-d4 c5:d4 '''4.''' Кf3:d4 Кg8-f6 '''5.''' Kb1-c3 a7-a6 '''6.''' Оc1-g5 e7-e6 '''7.''' f2-f4 b7-b5.
 
Последните 6 години от живота си прекарва във [[Франция]]. Почива в [[Париж]] на [[30 август]] [[1995]] с последния си магнитен шах в ръцете. Фигурите са подредени в изходната позиция на изобретения от него вариант „Полугаевски“ на Сицилианска защита. Погребан е в гробището [[Монпарнас]], недалече от гроба на [[Александър Алехин]].
 
==Турнирни победи==
Line 92 ⟶ 103:
 
==Участия на европейски отборни първенства==
Полугаевски има шест участия на европейски отборни първенства. На това съревнование той изиграва 39 игри и постига 27 точки (19+ 4– 16=). Има четири сблъсъка с български шахматисти. През 1970 г. губи от Пъдевски, а 1980, 1983 и 1989 г. завършва съответно реми с [[Иван Радулов|Радулов]], Трингов и [[Крум Георгиев]]. И в шестте си участия съветският шахматист печели златни отборни медали. Към тази колекция добавадобавя три златни индивидуални, с които е награден през годините 1961, 1970 и 1980.
{| class="wikitable" style="font-size: 90%"
|-bgcolor="#D3D3D3"