Емануел Ласкер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 41:
* два мача за световната титла и два пъти световен шампион за една година (1910).
В следващите години обаче той играе успешно в много турнири, с което доказва, че въпреки възрастта си (над 55 години) и загубата на световната титла си остава един от най-силните шахматисти в света: [[Острава]] (1923) – първо място пред [[Рихард Рети]], [[Макс Еве]], [[Савелий Тартаковер]], [[Ефим Боголюбов]], [[Зигберт Тараш]], [[Рудолф Шпилман]] и др.; [[Ню Йорк]] (1924) на световния гросмайсторски турнир, една от най-блестящите му турнирни победи – 16 точки от 20 срещи и първо място пред [[Хосе Раул Капабланка]], [[Александър Алехин]], [[Франк Маршал]], [[Рихард Рети]], [[Геза Мароци]],
След 9 години прекъсване на състезателната дейност Ласкер започва да играе отново и на турнира в [[Цюрих]] заема пето място. На турнира в Москва, вече 67 годишен, играе убедително, не губи нито една партия и се класира на трето място, само на половин точка пред разделилите 1-2 място [[Михаил Ботвиник]] и [[Сало Флор]], като изпреварва Капабланка, Шпилман и др. По-късно бил принуден от [[Хитлеристка Германия|хитлеристите]] да напусне родната си страна и да емигрира най-напред в [[СССР|Съветския съюз]], където работи в математическия факултет на [[Руска академия на науките|Академията на науките на СССР]] в Москва. В края на 1937 г. заминава със съпругата си за [[Амстердам]], а оттам за [[САЩ]], за да участва в сеанс на едновременна игра и да изнася лекции в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]]. В Ню Йорк съпругата му заболява тежко и лекарите категорично забраняват пътуването ѝ през океана. Това принуждава Ласкер да остане до края на живота си на американския континент. <ref name="шахматна енциклопедия" />
| |||