Куба: Разлика между версии

Куба има богата култура, която представлява смес от местни островитянски традиции и влияние на испанските колониалисти, африканските роби и [[Съединени американски щати|Съединените Щатищати]].

Благодарение на цветущата търговия, през средата на XVIII век [[Хавана]] вече е най-развитияразвитият град в региона.

През [[1762]] г. [[Англия]] завоюва [[Хавана]]. Само една година по-късно обаче френско-английскианглийско-испанският мирен договор връща Куба на [[Испания]], като в замяна [[Испания]] се отказва в полза на [[Англия]] от [[Флорида]].

През [[1895]] г. избухва втората война за независимост. В бой пада самият [[Хосе Марти]]. През 1898 г. [[Съединени американски щати|САЩ]] се намесванамесват във войната на страната на въстаниците.

През [[1898]] Куба, по силата на испано-американскиятамериканския парижки мирен договор от 1898 г., става владение на [[Съединени американски щати|САЩ]].

През [[1902]] г. Куба става независима република. Приета е обаче така наречената [[Декларация Плат]], съгласно която [[Съединени американски щати|САЩ]] имаимат право да се намесванамесват във вътрешните работи на Куба "с цел запазване на нейните стабилност и суверенитет". [[Декларация Плат|Декларацията Плат]] е отменена чак през [[1934]] г., тогава Куба възвръща и ''de facto'' пълния си суверенитет.

През [[1933]] г. [[Фулхенсио Батиста]] прави военен преврат. През [[1940]] г. печели изборите за президент като кандидат на широка коалиция с участието и на [[Кубинска комунистическа партия|Кубинската комунистическа партия]]. Президентът [[Фулхенсио Батиста|Батиста]] се радва на огромна популярност, на изборите през [[1944]] г. е преизбран за президент. По времето на Батиста големи инвестиции от САЩ се вливат в Кубинскатакубинската икономика, което значително повишава нивото на жизнения стандарт в страната.

През [[1953]] г. 120 въоръжени атакуват казармата Монкада. [[Фидел Кастро]] е осъден на 15 години затвор, но скоро е амнистиран. [[Фидел Кастро]] отива в [[Мексико]] и там заедно с [[Че Гевара|Ернесто Че Гевара]] организира въстание. През [[1956]] г. въстанието търпи поражение, [[Фидел Кастро]] обаче успява да реорганизира въоръжените си отряди и продължава борбата. Корумпираната система на Батиста е подържана от [[Съединени американски щати|САЩ]]. тесенТесен кръг от богати власт-имащивластимащи изнасят кубинското национално богатство в САЩ.[[Фидел Кастро]] е приет с резерви и от Хрушчов, поради несъгласието си със сталинистките форми на управление в СССР по това време. Към [[1 януари]] [[1959]] г. цялата страна вече е на страната на [[Фидел Кастро|Кастро]], [[Фулхенсио Батиста|Батиста]] тайно емигрира в чужбина, изоставяйки Куба, намираща се в състояние на гражданска война.

Правителството на [[Съединени американски щати|САЩ]] налага пълна икономическа блокада на "Острова на свободата" и финансира кубинската опозиция на територията на САЩ. През [[1961]] г. опитът на диверсионна група от 1400 наемници, въоръжени от САЩ с цел да свалисвалят от власт [[Фидел Кастро]] в "Залива на свинете" завършва с провал. Не се сбъдва замисълът на ЦРУ чрез прехвърлянето на латиноамерикански наемници на кубинска територия, водени от американски съветници, да се създаде ръководено от САЩ "съпротивително движение", което впоследствие да поиска военна намеса от Вашингтон за сваляне на Фидел Кастро. Този случай е в основата на "Карибската криза", поставила на карта мира на планетата. Президентът на САЩ Кенеди, под въздействието на внушителната военно-морскавоенноморска армада на СССР до кубинските брегове, респектиран от опасността да предизвика III-та световна война, се отказва от намеренията си за военен метеж на острова. Подобен сценарий беше разигран и в Панама, където с пряка военна намеса беше ликвидирана народно-демократичната власт на тази страна, заменена от определени във Вашингтон хора. На [[1 май]] [[1961]] г. [[Фидел Кастро]] обявява народно-демократичния характер на кубинската революция. Започва национализация. Въвеждат се социално-ориентирани реформи: гарантирано право на труд, безплатно образование и здравеопазване, преференциални заеми при закупуване на земя, платен отпуск при болест и др. Под ръководството на [[Че Гевара|Ернесто Че Гевара]] се правят първите стъпки за създаване на промишленост в тази бедна карибска страна. Провежданите до момента избори за държавни органи недвусмислено показват пълното одобрение на кубинците на проведените реформи и политическата система на Кастро. Ернесто Гевара е всепризнат национален герой на Куба.

След разделянеторазпадането на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и прекратяването на помощта от социалистическите страни, [[Фидел Кастро]] е принуден да въведе реформи и ограничения като купонна система, строг контрол на търговията със стоки за потребление и енерго-ресурсиенергоресурси, икономически ограничения. Тези реформи не засягат определени социални среди като инвалиди, майки с деца до 3 г., пенсионери, изкупните цени на захарната тръстика и др.. Поради икономическата блокада чуждите инвестиции са невъзможни за Куба.

На [[31 юли]] [[2006]] г. [[Фидел Кастро]] се оттегля от власт по здравословни причини. Здравословното състояние на [[Фидел Кастро]] е добро за годините му. Днес Кастро продължава да е политически активен. С огромната си ерудиция, той е уважаван събеседник и съветник на политическите дейци от много латиноамерикански страни.

Релефът на Куба е предимно равнинен. Планините и възвишенията заемат около 1/4 от площта ѝ. Сиера Маестра е основната планинска верига, минаваща през Карибите и пресичаща остров Куба в югоизточната част. Тук се извисява най-високият връх [[Туркино]] (2005 м). Ниските южни част на островната са част от [[варовик]]овата [[Карибска плоча]], на която се намират още полуостров Юкатан [[Мексико]],полуостров Флорида, САЩ, и [[Бахамски острови|Бахамските острови]]. Най-дългите река в Куба е Кауто. Тя тече в посока от изток на запад, на 20 км северно от град [[Баямо]], но е плавателна за малки лодки.

Най-използванияизползваният е официалният език испански. Най-разпространеният чужд език е английският. По-старото поколение сред кубинците от китайски произход (около 1 % от населението) знае и китайски. Част от кубинските евреи знаят идиш или ладино. Свещениците на религия „[[сантерия]]“ използват езика йоруба като богослужебен език.

След идването на власт на [[Фидел Кастро]] всички религии биват дискриминирани, главният удар е срещу [[Римокатолическа църква|Католическата Църква]]. Празнуването дори на [[Рождество Христово]] и [[Великден]] бива забранено. Едва през последните години на [[20 век]] ограниченията са намалени, главно във връзка нас посещението на папа [[Йоан Павел II]] в [[Хавана]] през 1998 г.

Най-многобройни (около 50 %) са [[Католицизъм|католиците]]. Има и около 300 хиляди протестанти, и няколко стотинняколкостотин православни. През 2008 г. е осветена и отворена първата Православнаправославна църква в Куба.

Втората по значимост религия след католицизма е [[сантерия]] (означава: свещенство), синкретична религия на християнско-анимистична основа, основана по начало сред негрите-роби, съчетали старите си племенни вярвания с официална католическа религия. Днес вече [[сантерия]] не е негърска религия и се изповядва и от бели, често се забелязва почитане едновременно и на сантерия наи католицизъм.

Има също така и малобройни групи от [[Бахайство|бахайци]], [[мюсюлмани]] и [[Юдаизъм|евреи]] в Куба. Някога еврейската общност е била силна в Куба, но след идването на власт на Фидел Кастро около 90 % от евреите са емигрирали зав [[Съединени американски щати|САЩ]]. Днес кубинските евреи са разделени на три групи: [[сефаради]], [[ашкенази]] ортодокси и [[ашкенази]] консерватори.

[[Фидел Кастро]] е първи секретар на [[Кубинска комунистическа партия|Кубинската комунистическа партия]], председател на Държавния съвет и председател на правителството до 2006 г. До тогава [[Раул Кастро]] е втори секретар на [[Кубинска комунистическа партия|Кубинската комунистическа партия]], първи заместник-председател на Държавния съвет и първи заместник-председател на правителството.

*Фондация Лаутон – антикомунистическа и пацифистска организация, основана през [[1997]] от кубинския лекар д-р Оскар Елиас Бисет, занимава се с наблюдаване на правата на човека, освен комунизма отхвърля и абортите и евтаназията. Д-р Бисет често е наричан поради философията си и поради цвета на кожата си като "кубинския Нелсън Мандела".

Въоръжените сили на Куба (официално Революционни въоръжени сили на Куба) се състоят от Армия, Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана, военноморски флот, както и различни полувоенни формирования. По време на [[Студената война]] е стратегически съюзник на [[СССР]], и разполага с втората най-голяма армия в [[Латинска Америка]] (след тази на [[Бразилия]]).<ref name=expenditure>{{cite web|url=http://lanic.utexas.edu/la/cb/cuba/asce/cuba6/23perlopez.fm.pdf|title=Cuban Military Expenditures: Concepts, Data and Burden Measures}}</ref> След края на Студената война помощите от Съветския Съюзсъюз спират, в следствиевследствие на което кубинската армия се свива от 235 000 души през 1994 до 60 000 през 2003 година.<ref>[http://www.redorbit.com/news/general/618165/cuban_army_called_key_in_any_postcastro_scenario/index.html Cuban army called key in any post-Castro scenario Anthony Boadle] Reuters 2006</ref> Към 2007 година общата ѝ численост е сведена до 38 000 души,<ref>''IISS Military Balance 2007'', стр.70 </ref> но ЦРУ я оценява като "професионална, добре тренирана и организирана армия, способна да окаже значителна съпротива на която и да било регионална сила".<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/cu.html#Military ЦРУ - Куба]</ref>

Куба е една от последните комунистически държави с [[планова икономика]]. Преди революцията Куба има добре развита пазарна икономика, която обаче се характеризира с много големи разлики в състоянието на най-бедните и най-богатите слоеве на населението, както и със силно изтичане на националните капитали към други страни (най-вече САЩ).<ref> [Mehrotra, Santosh. (1997) Human Development in Cuba: Growing Risk of Reversal in Development with a Human Face: Experience in Social Achievement and Economic Growth Ed. Santosh Mehrotra and Richard Jolly, Clarendon Press, Oxford] </ref> След революцията почти всички предприятия са национализирани, и настъпва значително уравновесяване на икономическата активност. Въпреки почти пълното отсъствие на значителна частна стопанска дейност, дългогодишните икономически санкции от страна на САЩ и липсата на значителни природни ресурси, Куба е най-богатата социалистическа страна, с БВП на главачовек от населението $ 9500,<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/cu.html Куба] в сайта на ЦРУ.</ref> и има значително по-добри показатели от останалите латиноамерикански страни по отношение на детска смъртност, заболеваемост на населението, качество на образованието и здравеопазването.<ref> [http://multinationalmonitor.org/hyper/issues/1989/04/zimbalist.html] Multinationalmonitor </ref>

Индексът за човешко развитие се равнява на 0,863<ref>{{cite web|url=http://hdrstats.undp.org/countries/data_sheets/cty_ds_CUB.html|title=Human development Reports: Cuba|publisher=United Nations Development Programme|year=2007/2008|accessdate=2008-01-01}}</ref> — сравним с този на страни като [[Хърватия]] и [[Аржентина]], и по-висок от тези на [[Оман]] и [[България]]. Куба е на 14-тоо място по най-ниска безработица в света — едва 1,8% са безработни.<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2129rank.html Списък на държавите по безработица]</ref> Частните работници в Куба към 2006 се оценяват на 22% от общата работна ръка, сравнено с 8,2% през 1981.<ref>{{cite web|url=http://www.oxfamamerica.org/newsandpublications/publications/research_reports/art3670.html/OA-Cuba_Social_Policy_at_Crossroads-en.pdf|title=Social Policy at the crossroads|format=PDF|publisher=oxfamamerica.org|accessdate=2009-02-05}}</ref> Средната месечна заплата към 2005 е 334 песо ($ 16,7), а средната пенсия — $9 долара.<ref>{{cite web|url=http://www.allbusiness.com/public-administration/national-security-international/3974438-1.html|title=The end of rationing?|author=Mesa-Lago, Carmelo|date=September 22, 2006}}{{verify credibility|date=September 2009}}</ref> Трябва обаче да се отбележи, че определянето на цените се извършва от държавата и за повечето стоки те са символично ниски. През 2008 година системата на равно заплащане за всички работници в държавните предприятия е отменена, и заплащането зависи от индивидуалния труд на работника.<ref>Frances Robles, "Cubans Who Work More Will Get Higher Salaries", ''Miami Herald'', 12 June 2008.</ref> [[Корупция]]та е често срещана, макар и много по-ниска от средната за региона.<ref>{{cite news| last =Schweimler| first =Daniel| year = 2001| month =May 4| url =http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/americas/1311962.stm| title =Cuba's anti-corruption ministry| publisher =BBC News| accessdate =2006-07-09 | date=May 4, 2001}}</ref>

До разпадането му Куба е член на [[Съвета за икономическа взаимопомощ]]. След 1989 година прекратяването на търговията със страните от СИВ довежда до [[дефицит]] на хранителни стоки и други продукти. За да компенсира част от дефицита на храни, кубинското правителство изгражда т.нар. ''[[органопоникос]]'' — малки градски градини, в които се отглеждат зеленчуци и плодове, които осигуряват храна на комунално ниво и облекчават напрежението върху системата за разпределение на храни. През 2008 година Раул Кастро либерализира селскостопанската дейност, като отменя режима на колективните стопанства и разрешава частната собственост в този сектор.<ref name=food>{{cite news|url=http://edition.cnn.com/2008/WORLD/americas/04/16/cuba.farming/index.html|title=Cuban leader looks to boost food production|publisher=CNN|date=17 April 2008|accessdate=2009-09-14}}</ref> Тази реформа също облекчава планирането и производството, като позволява вземане на решения за използване на земеделските площи на общинско ниво.<ref>Marc Frank, "Raúl Castro Overhauls Cuba’s Farm Bureaucracy", ''Reuters News'', 1 May 2008.</ref> Основни земеделски култури: [[захар]], [[тютюн]], [[ром]], цитрусови плодове, [[кафе]], [[ориз]], [[картоф]]и, [[фасул]] и добитък (като животновъден отрасъл).