Вакарел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 111:
{{авторски права}}
В края на 19в. във Вакарел са налице за създаване на втория и не по-малко важен стълб на културно – просветното дело – читалището. Идеята за възникване на читалището намира почва в кръга около учителя Цветан , фелдшера Костадин Георгиев и свещениците Тодор Ковачев и Константин Стоянов. Учредителното събрание на читалището е проведено на 25 март 1902 година. Освен посочените по-горе активно участват Паун Попов, Никола Стоименов, Захари Гешаков, Зашо Ковачев, Найден Червенков, Владимир Стоицов и други на бой 50 човека. Сред общия ентусиазъм се решава да се основе читалище с име “Заря”. Приетият устав е регистриран в Самоковския съд със заповед 616 от 31 май 1902 г. Почти веднага след основаването започва културно – просветната дейност. Фелдшерът Костадин Георгиев изнася беседи на теми “Вредата от чрезмерното употребление на алкохола”, “Коремният тиф”, “Каква хигиена трябва да пазим за да не се явяват заразителните болести”. Учителят Цветан Георгиев говори за “Важността и целите на земеделските сдружения”, “Икономическата политика на общинския съвет”. Свещеник Костадин Стоянов подчертава в сказка “Средствата за ограничаване пожарите в селото”. Захари Гешаков изнася беседи на теми: “Злото от разграбването на общинската мера и как то да се премахне”, развитие на скотовъдството на запад и у нас”. Един бегъл анализ на първите сказки на читалищните дейци показва, че те имат чисто практическа насоченост и целят да облекчат живота на селяните. Почти веднага след основаването на читалището се взема решение за абонамент на периодични издания “Ден”, “Дневник”, “Българан” списанията “Веселушка”, “[[Македонска звезда]]”, “Съвременник”, “Картинна галерия”,”Демократичен преглед”, “Земеделие”,”Самообразование”, “Културно наследство”, “Слънчоглед”. Започва получаването на Научни издания в различни области като “Българска мисъл”, “Българска историческа библиотека”, “Природа”, “ Народно здраве” ,”Земеделски уроци”, “Българско овощарство”, “Земеделие и скотовъдство” Поставя се началото на публична библиотека, като се взема решение за закупуване на книги да се отделят 10% от приходите, а за подвързване и ремонт на книги – 5% . Доставят се книги от български и чужди автори, статистически справочници, и др. По този начин през 1910 година има библиотечен фонд от 200 тома, който до наши дни нараства на 14000 т. Редовно започва организирането на забави и Вечеринки, като се слуша музика, и се изнасят самодейни театрални постановки. Първата постановка е Под игото. Играят се по две постановки на година от наши и чужди автори. Активни участници са чиновниците от железниците, учителите и по-големите ученици. Организирано е читалищно кафене, редовна се правят честитки за именни дни. През 1920 година се организира обсъждане на творчеството но Цанко Церковски в присъствието на автора. През 1930 година е организирано тържество по случай 70тата годишнина на Стоян Ватралски. и това е последното му посещение в родното село. През 1935 година с помощта на ихтиманската популярна банка започва изданието на списание “Вакарелска камбана” от което има запазени няколко броя в хранилищата на Народната библиотека. През 1946 г. читалищното ръководство закупува 16 мм. киномашина “Киноп” едно магаре и каручка, назначен е оператор Ангел Атанасов. По такъв начин са уредени постоянни кинопрожекции в селото и съставните махали. След 50 те години читалището променя дейността си в посока изучаване и разпространение на българския фолклор наред с библиотечната дейност и работата с младите хора. В наши дни читалището с помощта на новите информационни технологии се стреми да се превърне в информационен посредник за вакарелското население.
== Бележки ==
|