Разлика между версии на „Катул“

м
редакция без резюме
(к.)
м
През 57 пр.н.е. Катул съпровожда приятеля си [[Гай Мемий|Гай Мемий Гемел]], който е назначен за управител на провинция [[Витиния]]. На връщане минава през Ретей в областта [[Троада]], за да почете гроба на брат си.<ref>Катул, CI; LXV.</ref> Умира в Рим, вероятно през 54 пр.н.е.
 
Катул е част от т.нар. „нови поети“ ([[латински език|латински]]: ''poetae novi'') или „неотерици“„[[неотерици]]“ (от [[старогръцки език|гръцкото]] ''neoteroi'' – „(по-)млади“). Това е група млади поети, които се противопоставят на владеещото [[римска литература|римската литература]] преклонение пред миналото и изконните римски ценности и по образеца на [[Елинизъм|елинистическите]] поети се обръщат към вътрешните преживявания и се стараят да създават остроумни и изящни стихове, демонстриращи таланта и начетеността им. Предпочитани са малките форми - [[лирика]], [[елегия|елегии]], [[епиграма|епиграми]], малки [[епос|епоси]] (епилиони). Самият Катул нарича произведенията си „шеги“ ([[латински език|латински]]: ''nugae'').
 
От поезията на Катул е запазен сборник със 116 стихотворения, посветен на историка [[Корнелий Непот]]. Сборникът е бил запазен в един-единствен ръкопис, открит в началото на [[14 век]] във Верона и впоследствие изгубен.