'''Нови поети''' (на латински: ''poetae novi'') или '''неотерици''' (на гръцки ''neoteroi'' – „нови поети“ <ref name="britannica">{{en икона}} [http://dictionary.reference.com/browse/neoteroi neoteroi], Encyclopedia Britannica, 2008</ref>, от ''neteros'' - „(по-)млад“ <ref>{{en икона}} [http://www.thefreedictionary.com/Neoteroi значение на neoteric], Free online dictionary</ref>). Това е всяка група младиот поети, които се противопоставят на владеещото[[дидактика|дидактично]]-патриотичната традиция в римската литературапоезия преклонение<ref предname="britannica"/>, миналотокакто и изконнитевладеещото римскиримската ценностилитература ипреклонение пред миналото; по образеца на елинистическите поети се обръщат към вътрешните преживявания, икато се стараят да създават остроумни и изящни стихове, демонстриращи таланта и начетеността им. Предпочитани са малките форми - лирика, елегии,епиграми, малки епоси (епилиони). Поетите Неотерици предпочитат ерудираните алюзии, развиват маниерното и прецизно стихотворство на поетите-александрийци пред по-величествения стил, въведен в Рим от архаичния поет Ений. Школата е критикувана от Цицерон и Хораций, който упоменава Калв и Катул.
