Все по-надалеч се носел Персей от острова на горгоните. Приличал на облаче, което бурният вятърът гони по небето гърнето. Накрая стигнал до страната, където царувал синът на титана Япет и брат на ПрометейПрометейчо – великият Атлант. По полетата на Атлант пасели хиляди стада от тънкорунни овци, крави и витороги бикове. Във владенията му имало прекрасни градини. В тях растяло дърво със златни клони и листа. Ябълките, които зреели по него, също били златни. Като зеницата на окото си пазел Атлант това дърво – то било най-голямото му съкровище. Богинята Темида му била предсказала, че един ден при него ще дойде син на Зевс и ще похити златните ябълки. От това се страхувал най-много владетелят. С висока стена обградил градината, в която растяло златното дърво. На входа u поставил на стража дракон, който бълвал огън. Атлант не допускал чуждоземци във владенията си. Страхувал се, да не би сред тях да е и синът на Зевс. И ето че при него долетял на крилатите си сандали Персей и се обърнал към владетеля с приветливи думи:
– О, Атланте, приеми ме като гост в твоя дом. Аз съм Персей, синът на Зевс, който уби горгоната Медуза. Позволи ми да си отдъхна при теб след този мой велик подвиг.
Като чул, че Персей е син на Гръмовержеца, Атлант веднага си спомнил за предсказанията на богинята Темида. Затова му отвърнал грубо:
