Символизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 5:
За начало на Европейския символизъм започва да се говори след сонета на [[Шарл Бодлер]] "Съответствия". Приема се, че той е основополагащ за символизма. Именно Бодлер създава темата за универсалните аналогии, според която целостта е осъществена посредством мистическа връзка между нещата. Тази връзка се долавя интуитивно от твореца и се изразява чрез символите.
Философската основа на символизма е неоплатонисткото разбиране за тукашния свят като несъвършено отражение на един по висш, идеален свят. Поетическият език чрез способността си да прави единни, тъждествени, разделените същности е път към единението, към целостта. При символизма се появява полисемантичност на езиковия знак. Всяка дума има претенцията да принадлежи с еднакво основание на синонимен и омонимен ред от значения. Символизмът изостря сетивата за онова, което е извън словото и се движи на границата между смисъла и безсмислицата, което изисква владеенето на особен език този на мълчанието. Символизмът е шумен като манифести, но вглъбен като поетически изказ. Символистите отричат разликата между проза и поезия. Всичко е поезия, когато е свързано с музикалността, която отделя изкуството от не изкуството. Думите са сродни с музиката и положени в нея, а поетът трябва да разкрие тяхната музикалност. Френският символизъм сваля опозицията добро зло, поставя грозното на мястото на изящното ( Цветя на злото на Бодлер ).
Най-известните представители на символизма са поетите [[Шарл Бодлер]], [[Стефан Маларме]], [[Пол Верлен]], [[Артюр Рембо]], [[Емил Верхарен]], [[Жан Мореас]], [[Александър Блок]], художниците [[Гюстав Моро]], [[Едвард Мунк]], [[Михаил Врубел]], [[Арнолд Бьоклин]] композиторите [[Клод Дебюси]] и [[Александър Скрябин]], писателите [[Жорис-Карл Юисманс]] и [[Пол Адам]], драматурзите [[Морис Метерлинк]] и [[Огюст Вилие дьо л'Ил-Адам]].
| |||