Символизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 11:
Най-известните представители на символизма са поетите [[Шарл Бодлер]], [[Стефан Маларме]], [[Пол Верлен]], [[Артюр Рембо]], [[Емил Верхарен]], [[Жан Мореас]], [[Александър Блок]], художниците [[Гюстав Моро]], [[Едвард Мунк]], [[Михаил Врубел]], [[Арнолд Бьоклин]] композиторите [[Клод Дебюси]] и [[Александър Скрябин]], писателите [[Жорис-Карл Юисманс]] и [[Пол Адам]], драматурзите [[Морис Метерлинк]] и [[Огюст Вилие дьо л'Ил-Адам]].
В България символизмът достига през първите години на [[XX век]], когато много от младите поети започват да пишат в този стил. Сред тях са [[Пейо Яворов]], [[Димчо Дебелянов]], [[Теодор Траянов]], [[Николай Лилиев]], [[Христо Ясенов]], [[Емануил Попдимитров]].
Съществуват разногласия по отношение на поетичния манифест на символизма, на първата поетична творба, написана в съответствие с новата естетика на символизма. Това място си оспорват Песен на песента ми на Яворов и Новият ден на Теодор Траянов. Според С. Хаджикосев въпросът дали Яворов е символист или не има еднозначен отговор, но по отношение на българския символизъм той е фигура, която има аналогично значение на това на Бодлер за френския. С. Хаджикосев изтъква, че самият Яворов никога не се е смятал за символист, не е участвал в кръговете на младите поети символисти, а когато започва да излиза печатния орган на символистите сп. Звено ( 1914 ), той вече е приключил творческото си дело. Езикът на Яворов според С. Хаджикосев не се идентифицира напълно със символистичния език, защото символистичният канон предполага винаги един втори пласт на езика, който липсва при Яворов. Всъщност той заема символистични клишета, които впоследствие да разруши. Ако при Теодор Траянов откриването на ценностите е финалния акорд на поезията му, то при Яворов се започва с това разрушаване, чиято история поезията му описва.
== Вижте още ==
| |||