|
}}
'''Горан''' е [[село]] в [[Северна България]]. ТоНамира се намира в [[Община Ловеч]], [[Област Ловеч]].
=== География и климат ===
*Селото се намира в равнината зад хълма Касабаир„Касабаир“ на 8 км. северно от [[Ловеч]]. Наоколо има малко гори и много поляни, пасища, овощни градини и лозя. Виждат се скалите на Деветашкото плато. Наблизо са селата [[Дойренци]], [[Слатина]] и [[Умаревци]]. В околността поради масовото обработване на земята се срещат все по-рядко диви животни. Зайци, лисици и други дребни полски хищници са най-разпространените представители. В някои от горите може да се забележат и сърни.
*Климатът е умерен. Поради равнинността на релефа и липсата на гори и други прегради, зимите са много студени и навяванията на големи преспи от студения вятър са нормално явление. Лятото е много горещо и задушно. ▼-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
▲*Климатът е умерен. Поради равнинносттаравнинния на релефарелеф и липсата на гори и други прегради, зимите са много студени и навяванията на големи преспи от студения вятър са нормално явление. Лятото е много горещо и задушно.
*Плодородните земи по поречието на Осъм са били предпочитано място за живот още от дълбока древност. При разкопки през 1980–1981 г. от екипа на [[Георги Китов]] се открива некропола "Горан-Слатина". На 8–15 км северно от Ловеч от двете страни на третокласният асфалтов път Горан-Слатина в 9 могили (след обстойното им археологическо изследване са изравнени с обработваемата земя в района) с височина от 1 до 7 м от ранната бронзова епоха са открити общо 34 гроба от ямната култура - най-големият и богат [[некропол]] от тази епоха сред проучените и до днес. Повечето от ямите са били покрити с дървета, някои - облицовани. Използвана е червена, жълта и виолетова охра. Намерен е разнообразен инвентар – два глинени съда, две златни обеци, много сребърни накити, каменна чук-брадва, бронзово длето и др. Някои от находките днес може да се видят в постоянната експозиция на Националният исторически музей в София. ▼*Около 10 век [[павликяни]]те от района на Пловдивско са принудени да преминат Балкана и се заселват по земите около средното и долното течение на река Осъм. Образуват се някои чисто павликянски селища и много павликянски махали към вече съществуващи поселища. До 1951 г. името на селото е '''''Долно Павликени''''', след което е преименувано на Горан. Това е партизанското име на Иван Кунчев Вълчев - партизанин родом от селото. ▼-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
[[Картинка:Горан.JPG|thumb|reiht|240px|Горан]] ▼[[Картинка:Паметник.JPG|thumb|reiht|240px|Паметникът на центъра]]
▲*Плодородните земи по поречието на Осъм са били предпочитано място за живот още от дълбока древност. При разкопки през 1980–1981 г. от екипа на [[Георги Китов]] се открива некропола "Горан„Горан- Слатина"Слатина“. На 8–15 км . северно от Ловеч от двете страни на третокласният асфалтов път Горан-Слатина в 9 могили (след обстойното им археологическо изследване са изравнени с обработваемата земя в района) с височина от 1 до 7 м . от ранната бронзова епоха са открити общо 34 гроба от ямната култура - най-големият и богат. [[некропол |Некропола]] от тази епоха най-големият и богат сред проучените и до днес. Повечето от ямите са били покрити с дървета, някои - облицовани. Използвана е червена, жълта и виолетова охра. Намерен е разнообразен инвентар – два глинени съда, две златни обеци, много сребърни накити, каменна чук-брадва, бронзово длето и др . След обстойното им археологическо изследване могилите са изравнени с обработваемата земя в района. Някои от находките днес може да се видят в постоянната експозиция на Националният исторически музей в София.
[[Картинка:Селото.JPG|thumb|reiht|240px|Горан]] ▼[[Картинка:Църквата.JPG|thumb|reiht|240px|Църквата]] ▼[[Картинка:Център.JPG|thumb|reiht|240px|Центърът на селото]] ▼
▲*Около 10 век [[павликяни]]те от района на Пловдивско са принудени да преминат Балкана и се заселват по земите около средното и долното течение на река Осъм. Образуват се някои чисто павликянски селища и много павликянски махали към вече съществуващи поселища. До 1951 г. името на селото е '''''Долно Павликени''''', след което е преименувано на '''''Горан .''''' Тована е партизанскотонелегалното име на партизанина от селото Иван Кунчев Вълчев - партизанин родом от селото(Горан).
=== Религии ===
▲[[Картинка:Църквата.JPG|thumb|reiht|240px|Църквата]]
*Прадедите на местните жители са изповядвали разновидност на християнството - [[павликянството]]. От там идва и старото име на селото - Долно Павликени. Но с течение на годините истинските павликяни са се претопили. Църквата в Горан дълги години беше затворена, неподдържана и занемарена. През 2009 годинаг. ѝ беше направен основен ремонт и вече може да бъде посещавана от жителите на селото.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Говорът се отнася към групата на галатския говор, който обхваща селата Галата, Градешница, Български извор, Помашка Лешница и Добревци в Тетевенско и Румянцево в Луковитско. ▼
▲*Говорът се отнася към групата на галатския говор, който обхваща селата Галата, Градешница, Български извор, Помашка Лешница и Добревци в Тетевенско и Румянцево в Луковитско.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
<!-- == Обществени институции == -->
=== Развитие ===
▲[[Картинка:Горан.JPG|thumb|reiht|240px|Горан]]
*Основното селскостопанско производство е на ечемик, пшеница, слънчоглед и царевица. Частни лица стопанисват овощни градини, бостани и лозя. Добре е развито и пчеларството. На територията на селото има действаща мандра изградена по европейски стандарти, в която се произвежда сирене, кашкавал и кисело мляко. Работи и модерна мелница на края на селото, произвеждаща първокласно брашно. ▼▲[[Картинка:Селото.JPG|thumb|reiht|240px|Горан]]
*В селото има действащ читалищен дом "Христо Ботев" с работеща библиотека. В последните години се забелязва тенденция на оживление на селото - хора се връщат да живеят в Горан за постоянно, вместо в близкия на 5 км Ловеч. ▼▲[[Картинка:Център.JPG|thumb|reiht|240px|Центърът на селото]]
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
▲*Основното селскостопанско производство е на ечемик, пшеница, слънчоглед и царевица. Частни лица стопанисват овощни градини, бостани и лозя. Добре е развито и пчеларството. На територията на селото има действаща мандра изградена по европейски стандарти, в която се произвежда сирене, кашкавал и кисело мляко. Работи и модерна мелница на края на селото, произвеждаща първокласно брашно.
▲* В селото има действащ читалищен дом "Христо„Христо Ботев"Ботев“ с работеща библиотека. В последните години се забелязва тенденция на оживление на селото . - хораХора се връщат да живеят в Горан за постоянно, вместо в близкия на 5 км . Ловеч.
== Събития ==
* Сборът на селото е на [[Петковден]] - 27 октомври. Тогава много горанчани пръснали се по градовете на България си идват в селото да се почерпят и видят с роднините си. ▼
=== СъбитияЛичности ===
* [[ Иван Кунчев|Иван Вълчев Кунчев - (Горан )]] - (27.10.1921 - 18.09.1943), член на [[РМС]], партизанин в [[Партизански отряд "Христо„Христо Кърпачев"Кърпачев“]] ., Убитубит край [[Ловеч]] . (27 октомври 1921 - 18 септември 1943).▼▲*Сборът на селото е на [[Петковден]] - 27 октомври. Тогава много горанчани пръснали се по градовете на България си идват в селото да се почерпят и видят с роднините си.
* [[Цачо Николов Колев]] -, участник в антифашистката борба в Ловешко, Плевенско, Софийско и Русенско ▼--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* Вълчо Кунчев Вълчев -, ятак, политзатворник. Братовчед на Иван Кунчев. ▼
* Цонка Михайлова Бозарова , ятачка (11 .05. май 1925 - ????) - ятачка▼
* Ангел Петков Данчев, загинал във войната срещу Германия (18 юли 1923 - 03 ноември 1944)
* Вълчо Енчев Атанасов, загинал в Деветоюнските събития 1923 г. (10 октомври 1892 - 10 юни 1923).
=== Личности ===
* Димитър Станев, 34 - ти пехотен Троянски полк, (?? - 24.6.1913) - участник в Балканските войни, убит при Русуля Балта (?- 24 юни 1913)▼▲* [[Иван Вълчев Кунчев - Горан]] - (27.10.1921 - 18.09.1943), член на [[РМС]], партизанин в [[Партизански отряд "Христо Кърпачев"]]. Убит край [[Ловеч]].
* Кръстю Желязков Илиев, 65 - ти пехотенПехотен полк, (?? - 14.7.1913) - участник в Балканските войни, убит при вр.връх Дебочица, [[Благоевград|Горноджумайско ]] (?- 14 юли 1913)▼▲* [[Цачо Николов Колев]] - участник в антифашистката борба в Ловешко, Плевенско, Софийско и Русенско
* Стоян Тончев Христов, 17 - ти пехотен Доростолски полк, (?? - 4.11.1912)- участник в Балканските войни, убит при Кестенлик, Чаталджанско (? - 4 ноември 1912)▼▲* Вълчо Кунчев Вълчев - ятак, политзатворник. Братовчед на Иван Кунчев.
* Иван Диков Пейков, 65 - ти пехотенПехотен полк, (?? - 23,07,1913), - участник в Балканските войни, убит при Царево село , (? - 23 юли 1913),▼▲* Цонка Михайлова Бозарова (11.05.1925 - ????) - ятачка
* Иван Петров Мирков, 53 - пехотенти полк, (??пехотен -Осоговски 07,11,1912)полк, - участник в Балканските войни, убит при Одрин (? - 07 ноември 1912)▼* Ангел Петков Данчев (18.07.1923 - 03.11.1944) - загинал в Отечествената война
* Вълчо Енчев Атанасов (10.10.1892 - 10.06.1923.) - загинал в Деветоюнските събития 1923 г.
▲* Димитър Станев, 34 пехотен полк, (?? - 24.6.1913) - участник в Балканските войни, убит при Русуля Балта
▲* Кръстю Желязков Илиев,65 пехотен полк, (?? - 14.7.1913) - участник в Балканските войни, убит при вр.Дебочица, [[Благоевград|Горноджумайско]]
▲* Стоян Тончев Христов, 17 пехотен полк, (?? - 4.11.1912)- участник в Балканските войни, убит при Кестенлик, Чаталджанско
▲* Иван Диков Пейков, 65 пехотен полк, (?? - 23,07,1913), - участник в Балканските войни, убит при Царево село
▲* Иван Петров Мирков, 53 пехотен полк, (?? - 07,11,1912), - участник в Балканските войни, убит при Одрин
=== Външни препратки === ▼* [http://lovechpress.info/index.php?option=com_content&task=view&id=9509&Itemid=50 Новата църква] ▼* [http://picasaweb.google.com/manastira/2404?fgl=true&pli=1#5464103716949260146 Новата Мото-кръчма] ▼
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* Бойният път на партизански отряд "„Христо Христо Кърпачев "Кърпачев“ , Военно издателство, СофияС., 1975 ▼
* Николов Ц., Труден път, ПартИздат, София С., 1986 ▼
▲=== Външни препратки ===
▲*[http://lovechpress.info/index.php?option=com_content&task=view&id=9509&Itemid=50 Новата църква]
▲*[http://picasaweb.google.com/manastira/2404?fgl=true&pli=1#5464103716949260146 Новата Мото-кръчма]
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
▲* Бойният път на партизански отряд " Христо Кърпачев " , Военно издателство, София, 1975
▲* Николов Ц.,Труден път, ПартИздат,София, 1986
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
[[Категория:Села в Област Ловеч]]
| 