Георги Андрейчин: Разлика между версии

В 1921 година осъденият Андрейчин тайно заминава за Съветска Русия. В 1921 година участва в Учредителния конгрес на [[Профинтерн]]а в Москва като американски делегат и влиза в Изпълнителното му бюро. Оттогава датират по-близките му отношения с [[Лев Давидович Бронщейн(Троцки)]] и Соломон Абрамович Дридзо (Лозовски). Същата година става член на болшивишкатаболшевишката партия и съветски гражданин. ВПрез 1922 година за кратко посещава България. Работи в [[Госплан]] (1923 - 1924), [[Промбанк]] (1926). Специален съветски емисар във [[Великобритания]] и [[Австрия]]. Подкрепя [[троцкизъм|троцкистите]] и в 1927 година е изключен от болшевишката партия и заточен в [[Казахстан]]. ВПрез 1930 година е освободен и работи в [[Народен комисариат на търговията|Народния комисариат на търговията]] до 1935 и [[Интурист]] до 1936 година. Отново е арестуван и заточен в Сибир. Освободен е след началото на Германо-съветската война в 1941 година. През войната работа като помощник-началник на отдела за англосаксонските страни в Совинформбюро.

След [[Деветосептемврийски преврат|деветосептемврийския преврат]] Андрейчин се установява в България впрез 1945 година. Началник на канцеларията на Временното председателство на републиката и пълномощен министър на министерството на външните работи (1948 - 1949). Участник е на [[Парижки мирен договор (1947)|Парижката мирна конференция]].

Андрейчин е арестуван на 29 април 1949 година и изчезва. Години след това се разбира, че е разстрелян от НКВД през 1950 г. Реабилитиран е след смъртта на Сталин. Андрейчин е женен за руската немкиня Илза Карловна Рихтер. Българският социолог [[Андрей Райчев]] е син на дъщерята на Андрейчин – Кира Андрейчина.