Автоматично патрулирани, Разширено потвърдени потребители, Изключения от блокирането по IP-адрес, Патрульори
427 986
редакции
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
| наставка =
| роден-дата = ?
| роден-място = [[Димицана]], [[
| починал-дата = [[27 юли]] [[1775]]
| починал-място = [[Света гора]], [[Османска империя]]
Ред 27:
Кирил е заточен в Синай, а по-късно патриарх [[Серафим II Константинополски]] му позволява да се премести в скита „[[Света Ана (Света гора)|Света Ана]]“ на Света гора. В 1763 година Кирил се връща в Цариград в опит да си върне трона, но е насилствено върнат в „Света Ана“, където умира на 27 юли 1775 година.<ref name="EHW"/>
== Оросът ==
Още от началото на управлението си Кирил се обявяна против валидността на арменското и католическото кръщение и следователно и на другите тайнства на тези църкви. Този възглед е известен като ''анабаптизъм'' (несвързан с протестантския [[анабаптизъм]]). Проблемът се корени в антикатолическата полемика, типична за 18 век, вероятно подхранвана от страх от католически прозелитизъм. Основните ѝ представители са Евгениос Вулгрис, [[Евстратиос Агентис]] и монахът Авксентий.<ref name="Frazee"/>
Проблемът с валидността на кръщението се появява след Турско-венецианската война от 1714 - 1718 година, когато венециански Пелопонес ([[Морея]]) е завладян от Османската империя. Според милетската си система, османците поставят католиците под управлението константинополския патрирах, което води до многобройни приемания на православието.<ref name="Runciman"/> В 1752 година Кирил нарежда при всички случаи арменците и католиците, приемащи православието, да бъдат повторно кръщавани. На 28 април 1755 година се събира Светият Синод и формално гласува против позицията на Кирил, намирайки я за иновация, непредвиждана от древните канони и противоречаща на литургичната практика. Кирил изпраща в изгнание всички членове на Синода, които се обявяват против позицията му.<ref name="Frazee"/>
== Бележки ==
|